Бензенът, пеницилинът, тефлонът: ако се вярва на откривателите, тези епохални открития са чиста случайност. Сигурно е обаче, че случайността е двигател на науката, но не е достатъчна за истински пробив. Сега психолози, физици и изследователи на човешкия мозък се опитват да разберат тайната сила на откривателите.

Това беше недоглеждане, което имаше последици за целия свят: през септември 1928 година лекарят Александър Флеминг заминал на почивка и забравил един от най-опасните микроби в клиничната история – в отворен съд на масата в лабораторията. След три седмици той се върнал, а в съда намерил една набъбнала, пораснала и обрасла с гъбичка маса. А от опасните бактерии нямало и следа. Потресен, лекарят признал пред мецената си случилото се. Инцидентът обаче довел до откритието на гъбичката с име Penicillium notatum.

 

Това откритие не е единственото, случило се без какъвто и да е умисъл. Изнамирането на рентгеновите лъчи, на тефлона и на онази сила, която държи в едно цяло планетната ни система – ако се вярва на откривателите, всичко е било плод на чиста случайност. Както например откриването на закона за гравитацията. Твърди се, че през 1665 година върху главата на Нютон паднала една ябълка. Това събитие му показало по болезнен начин силата на земното привличане и го вдъхновило за формулирането на Закона за гравитацията.

 xray-skull

Много популярна е и историята на физика Вилхелм Конрад Рьонтген, който направил откритието си заради не особено голямата си склонност да подрежда. През ноември 1895 година той експериментирал с тръби за отвеждане на газ и един ден забелязал, че при включването на тръбите флуресциращите кристали, които били забравени наблизо, светели. Появявали се загадъчни лъчи, които той започнал да изследва систематично. Нарекъл ги Х-лъчи, а днес те носят името му.

Това, че случайности като една ябълка, един забравен кристал или неразбория в лабораторията може да предизвикат поредица от събития, които да променят света, предизвиква учудване и буди усещане за безпомощност. Много хора считат, че изобщо няма случайности. Дали не е провидението? Или загадъчна сила? Психолози, физици и изследователи на човешкия мозък се опитват да разтълкуват феномена по съвсем различни пътища. Що за сила управлява света? И следва ли тя някакъв принцип?

Фактът, че много хора не вярват в случайностите може да се обясни от психологическа гледна точка доста лесно. От ранно детство мозъкът ни е програмиран да търси взаимозависимостите и причините. „Небето потъмнява, а малко по-късно започва да вали,” обяснява швейцарският невропсихолог Петер Бругер от университетската болница в Цюрих. Способността да тълкуваме определени знаци е важна за оцеляването ни. Тя обаче води до това, че свикваме при поредица от събития да търсим дълбок смисъл, въпреки че те са просто „случайни”. Като типичен пример Бругер дава обаждането по телефона от приятеля, за който си мислим в момента, и с който не сме се чували много отдавна. Според него много хора биха открили тук по-дълбока връзка. При това обаче те няма да обърнат внимание на факта, че често мислим за други хора, а те не ни се обаждат.

Лишени ли сме от сетивата за абстрактни вероятности?

Немският психолог Герд Гегеренцер от института Макс Планк подкрепя Бругер. Според него хората са лишени от сетивата за абстрактните вероятности. Пример за това би било събитие, което сполетява хората с вероятност едно на един милион. Само в Германия, при 80 млн. души население, статистически от такова събитие биха били засегнати 80 души, при което всеки от тях ще си блъска главата защо точно „той” е сполетян от това.

Петер Бругер провежда от години експерименти в университетската болница в Цюрих, която трябва да хвърли светлина върху индивидуалното поведение и върху биохимията на човешкия мозък. Специализираното списание New Scientist описва опита така: на целенасочено избрани лица – половината от които били скептично настроени, а другата половина вярвали в свръхчовешките възприятия – били показвани поредици от недобре фокусирани снимки с фрагменти от човешки лица. Същият опит бил провеждан и с думи и с поредица от букви. Резултатът е, че онази група, която вярвала в съществуването на паранормални събития, разпознавала по-често лица в размитите снимки, а в поредицата от букви – думи, отколкото групата на скептиците. След това учените дали на участниците в експеримента лекарството L-Dopa, което повишава концентрацията на невротрансмитера допамин в мозъка. Под влиянието на веществото, известно и като хормона на щастието, двете групи били убедени, че виждат лица и думи много по-често. Явно приетият допамин повишил готовността на мозъка да намира нещо значимо в безсмислени представи.

Значи ли това, че няма по-висша сила, която води хората като кукли на конци? Установено е едно: случайността движи науката, но най-често не е достатъчна за истински пробив. По правило са необходими години изследвания, за да може случайността да добави частицата необходимо познание.

Химическата структура на бензена (бензола)

benzene.molecule

Така се случило и при откриването на формулата на бензена. През 1865 година Фридрих Кекуле решил проблема на бензена с прочутото си „шестоъгълно правило”. Според него бензенът е изграден по простата формула C6H6, а структурата му съответства на правилен шестоъгълник с по една CH-група в краищата. Ако се вярва на Кекуле, формулата му се явила на сън. „Унесох се в дрямка. Пред очите ми се носеха атомите в дълги редици, без да спират, като се извиваха под формата на змия. И какво стана след това? Една змия захапа опашката си, а картината започна да се върти бясно. Събудих се като ударен от гръм, а останалата част от нощта прекарах, работейки върху новата хипотеза.”

Факт е, че прекомерните фантазии окрилят изследователите. Независимо от това учените предполагат, че освен обикновените случайности от първи ред има и случайности от втори по-висок порядък, зад които се крие и един неоткрит досега принцип на природата. Към предществениците в тази насока спада и Карл Густав Юнг, ученикът на Зигмунд Фройд. Неговият „Принцип на синхронността” описва как случайностите може да влияят на живота ни. При това синхронните събития са свързани помежду си без причинно-следствена връзка – т.е. без верига от причини и следствия. Пример за това е откриването на периодичната система на химическите елементи от германеца Лотар Майер и от Дмитрий Менделеев през 1868 и 1869 година. И двамата стигнали до прозрението, което предизвикало революция в химията, едновременно, без да са чували един за друг.

Любопитно

Орбитите на повечето астероиди преминават между орбитите на Марс и Юпитер.

Вход

Hypercube

Rotating Hypercube