OccamБръсначът на Окам (Occam's Razor) е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре, за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения.

Допълнението “бръснач” е метафора: Най-простото обяснение е за предпочитане, останалите се изрязват като с бръснач. Бръсначът на Окам днес е основен принцип в научната методика.

Не умножавай същностите повече от необходимото“ - това е най-популярния вариант на принципа, наречено на името на Уилям Окам, живял края на 13-ти, началото на 14-ти век. Уилям е живял като философ и францискански монах, благочестив човек, приел насериозно обета за бедността. Това означава, че е живеел само с това, което му е било абсолютно необходимо. Възможно е, с този начин на живот да се обясни пристрастеността към тази идея.

Тя е формулирана в трактатите му като: „Безполезно е да влагаш в нещо повече, ако можеш да го направиш с по-малко“. Всъщност този принцип, наречен „принцип на достатъчното основание“ е известен още от времената на Аристотел, който е написал „Природата работи по най-краткия възможен начин“. Така или иначе днес се свързва с името на английския францискански монах Уилям Окам.

Има и други варианти на Бръснача Окам – например варианта на Албърт Айнщайн: „Прави нещата толкова просто, колкото е възможно, но не по-просто.“ и на Вернер фон Браун “Прогресът е пътят от примитивното през сложното към простото.

william-of-occam

Религията като обект за бръснене

Самият Окам, един очевидно набожен човек, може би не съзнавайки, успява да разреши един важен проблем на неговото време: разделянето на науката и религията. Неговата идея, от една страна, предполага да се оставят опитите да се обясни с научни или логични средства всичко свързано с религията, а от друга – да се изоставят от научните обяснения на света религиозните аргументи.

Окам категорично е отричал съответствието между човешките представи и метафизичните същности на явленията. За разлика от Платон, който е считал нещата за съвокупност от свойства, Окам е считал, че свойствата на нещата за резултат от човешките възприятия. Според Окам има само явления, а обобщенията под формата на закони, не съществуват, те се формират в нашите умове, но не отговарят на нищо реално. И наистина – червено, топло, меко или влажно са понятия, които не съществуват самостоятелно, несвързани с нещо реално

Според Окам, всички общи понятия, универсалии, извлечени от човешкия ум с емпирични наблюдения, не са изначално съществуващи идеи на Бога, в съответствие с които той работи, защото Бог е свободен да прави каквото си иска, където си иска и когато си иска.

Окам е отричал възможността за преход от рационално разбиране на фактите на този свят до някакви изводи за съществуването на Бог. Затова, когато науката прибягва да обяснение на каквото и да е (да речем еволюцията) до идеята за Бога (или Интелигентния дизайнер), трябва да признае, че нищо не разбира от това явление, защото идеята за Бога е самодостатъчна, за да обясни каквото и да е.

Няма нужда да се приписва на Бога, че той се ръководи от някакви правила. Ако те съществуват, те са непостижими за нас и следователно, все едно, че ги няма.

creation-of-world

 Източник:

 http://bgchaos.com/

wikipedia.org

Любопитно

Слънцето се вижда около 1600 пъти по-слабо от Плутон, отколкото от Земята.

Вход

Hypercube

Rotating Hypercube