Материята, наблюдавана в съзвездието „Южен кръст“, е с температура минус 170 градуса по Целзий

Забележителна гледка на нашата Галактика донесе телескопът „Хершел“ на Европейската космическа агенция, съобщи Би Би Си.
Образите разкриват с големи подробности плътните облаци от студен газ, от които се образуват нови звезди вследствие на гравитационен колапс. Телескопът „Хершел“, на стойност 1,1 млрд. евро, бе изведен в орбита през май като основната мисия на Европейската космическа агенция. Той е пригоден да регистрира инфрачервено излъчване и се очаква да даде на астрономите важна информация за някои от фундаменталните процеси, които се извършват в Космоса.

 

Основна цел на проекта е да бъдат установени механизмите, които контролират ранните етапи на звездната еволюция. Голямото предимство на „Хершел“ е високата му чувствителност, което му позволява да улавя образи, които са извън обсега на други космически телескопи, като „Хъбъл“ например.
В момента „Хершел“ е включен на т.нар. режим на сканиране, което означава, че той променя посоката на „наблюдение“ в отрязък от небето, който е около 16 пъти по-голям от размера на Луната, наблюдавана от нашата планета. Телескопът наблюдава равнината на Млечния път в посока на съзвездието „Южен кръст“. Сканиращият режим включва работа на два от трите инструмента на „Хершел“. Британската камера Spire отговаря за по-дългите светлинни вълни (от 250 до 500 микрона, което е около 500 до 1000 пъти по-голяма дължина от тази на светлинните вълни, доловими за човешкото око). Германската камера Pacs покрива по-късите вълни (от 70 до 170 микрона). Техните снимки разкриват хаотична картина на газ и прах, както и звезди, които са в етап на формиране. Наблюдаваната материя е с много ниска температура – по-малко от минус 170 градуса по Целзий.
Според учените получените образи носят богата информация. „Нашето покритие на светлинните вълни ни предоставя важни подробности. Spire се справя много добре с изключително студена материя, за която смятаме, че отговаря на ранните етапи от формирането на звездите“, посочва проф. Мат Грифин от Университета в Кардиф, който е главният наблюдател на Spire. По думите му Pacs е по-чувствителна към т. нар. по-топла материя, която би могла да отговаря на райони, в които съществуват вече формирали се звезди.
Предвижда се „Хершел“ да изучи големи отрязъци от Млечния път с паралелната работа на Spire и Pacs, като инструментите се очаква да работят и независимо един от друг. Третият инструмент на „Хершел“ - Heterodyne Instrument for the Far Infrared (HiFi), за момента е неизползваем поради технически проблем. Предвижда се HiFi да засича елементи и молекули в газовите облаци, след като повредата бъде отстранена.

• Предишна
• Следваща