• Лентикулярният флексографски печат
• 3D картинки

Лентикулярният флексографски печат беше изключително модерен през 80те и началото на 90те. А ако се случеше някой да ни подари една такава, умирахме от удоволствие и наслада и не пропускахме възможност да се похвалим на всичките си приятели.

Но какъв е трика зад тях? Много просто - всичко е пластмаса и игра на светлината.

 

 

Произхода на тези 3D картинки датира от 1692 година. Технологията е създадена от френския художник A. Bois-Clair, който решил да направи част от своите картини, като събере две различни изображения върху вертикална дървена решетка сглобена от тънки летвички.

Изображенията използват способността на светлината да се пречупва и то в определено количество. Ръбовете на пластмасата върху тях обикновено "скриват" части от самото изображение от наблюдаващия. Така светлината за някои конкретни части от картината се отразява или прегъва за наблюдателя. Всеки ръб върху пластмасата насочва определени дялове обратно към зрението. И тъй като наблюдателя умишлено се движи, той по този начин бива изложен на различни части от самото изображения, правейки го сякаш да се движи пред очите му.

 Лентикулярната пластмаса отблизо

Картината под пластмасата от своя страна представлява съвкупност от подредени вертикално части, наподобяващи цветен баркод. Всяка част от изображението заема съвсем точно място между самите ръбовете, пресъздавайки картината в своята цялост.

По-старите лентикулярни картинки са създадено най-много от две различни изображения, за разлика от по-новите, които в зависимост от позицията на очите и съответно светлината, могат да пресъздадат повече на брой и много по-сложни картини, та дори и 3D обекти.

При 3D обектите ефекта идва от това, че по едно и също време, всяко око вижда малко по-различно изображение. Така например, дясното око вижда едната част от нарисуваното лице, докато лявото другата. 

• Предишна
• Следваща