More... Пътуване във времето    

Пътуване във времето

Често идва ден, когато научната фантастика престава да бъде такава…

More...
More... 10 географски чудеса    

10 географски чудеса

10 географски чудеса  

More...
More... 10 от най-странните неща във вселената    

10 от най-странните неща във вселената

10 от най-странните неща във вселената. Очаквайте отделна статия с…

More...
More... Codex Gigas - Библията на дявола - разгадаване на мистерията около нея    

Codex Gigas - Библията на дявола - разгадаване на мистерията около нея

Международен екип от учени, разгадава тайната на Codex Gigas във…

More...
More... Защо животните в едно стадо винаги гледат в една посока?    

Защо животните в едно стадо винаги гледат в една посока?

Планетата ни, както вероятно знаем, е гигантски магнит. Затова компасите…

More...
More... рдеа на букивте в енда дмуа не е от зенанчие    

рдеа на букивте в енда дмуа не е от зенанчие

Сепорд  писхлоози от увентеириста Кмерибдж, рдеа на букивте в енда…

More...
More... 2 = 3, какво става?    

2 = 3, какво става?

2=3 a.a = a.b , нека изведим  от двете страни …

More...
Frontpage Slideshow | Copyright © 2006-2012 JoomlaWorks Ltd.

mendeleev2Дали съществува етера и защо го има в оригиналната Менделеева таблица от 1905г., а след това е премахнат?

Днес се навършват 182г. от рождението на големия световноизвестен руски учен от края на XIX век Дмитрий Менделеев, създател на "Периодичният закон“ или както е известен днес, периодичната таблица на химичните елементи.

Но малцина знаят, че той е отстоявал в световната наука идеята за етера или ефира или Нютоний както го нарича, придавал ѝ е фундаментално научно значение в разкриването на тайните на вселената и нейното съществуване, и го включил в неговата оригинална периодична таблица на химичните елементи.

Той е най-малката съставна част на всички други елементи, по-малък от молекулите, „първотухличката“, от която произлизат атомите. Оригинала на периодичната система руският учен публикува през 1905 г. в учебника „Основи на химията“. Там в нулева група наред с познатите ни инертни газове хелий, неон, криптон и ксенон, Менделеев поставя и ефир. Нарича го „нютоний“ в чест на великия Исак Нютон. Точно той твърдял: „Цялото пространство на Вселената се състои от неуловим газ, без който е невъзможно съществуването на каквото и да е.

original.mendeleev

Оригиналният "Периодичният закон", от 1906г. Горе в ляво, от 0-ва група елемента Нютоний, и под него Короний.

Менделеев също смята, че етера е свързващото химията и физиката звено и основен градивен елемент на всемира. В края на ХIХ век руснакът е един от последните световноизвестни учени, отстояващи идеята, че етера е субстанцията, от която се гради Вселената, и в нея е ключът към разгадаването й.

След преждевременната му смърт, "Периодичният закон" бива редактиран от световната академична общност. Премахването на етера налага и промяната, при която инертните газове се обединяват с елементите от осмата група и таблицата придобива вида, в който се изучава сега.

Заличаването на Нютоний дава възможност на Алберт Айнщайн, заимствайки идеите на Анри Поанкаре, да създаде специалната си Теория на относителността. Физиците се отказват от понятието етера и признават електромагнитното поле като самодостатъчен обект, който не се нуждае от допълнителен носител като етера. Или казано по друг начин, вместо етера, сме приели полето като среда на разпространение и взаимодействие, в което няма нужда да има етера, защото самото то е самодостатъчно.

За последен път истинската таблица на Менделеев е видяла бял свят през 1906 година в Санкт Петербург (учебника „Основи на химията“, VIII издание).

И чак след 96 години забвение тази таблица за първи път възкръсва от пепелта благодарение на публикацията на дисертация в сп. ЖРФМ на Руското физическо общество.

Премахването след 1906г на етера е породило множество спекулации, и е харесван от любителите на теории на конспирациите, дават храна на любителите на трансцедентното и окултното, да развиват всякакви теории на база на всемогъщия етера, в който живеем и от който е съставено всичко.

Любопитен факт е, че не взима и нобелова награда за открието си. Въпреки че е номиниран през 1906 г. за наградата по химия, Шведската кралска академия възразява. Тази намеса се обяснява със силното влияние на шведския химик Сванте Арениус, нобелист по химия за 1903 г. за теорията на електролитната дисоциация, на която Менделеев е бил известен критик. Руският учен умира на следващата година и така не е между призьорите.

За тези, който искат да усетят тогавашните времена.

mendeleev.sculpture

 

„Опит за химическо разбиране на световния етер“, 1905 г., стр. 27

„Ако аналозите на аргона изобщо не дават съединения, то е очевидно, че не можем да включим нито една от групите на по-рано известните елементи и за тях трябва да открием специална група – нулева...

Това положение на аргоновите аналози в нулевата група е строго логично следствие от разбирането на периодичния закон, затова (поставянето в група VIII явно не е вярно) е прието не само от мен, но и от Брайзнер, Пичини и други... Сега, когато няма ни най-малко съмнение, че пред тази I група, в която трябва да поставим водорода, съществува нулева група, чиито представители имат тегло на атомите, по-малко, отколкото на елементите от I група, ми се струва невъзможно да отричаме съществуването на по-леки елементи от водорода.

От тях да обърнем внимание първо на елемента от първа редица на 1-ва група. Означаваме го с „y”. На него очевидно ще принадлежат коренните свойства на аргоновите газове... Короний е с плътност от порядъка на 0,2 спрямо водорода и той не може по никакъв начин да бъде световен етер.

Този елемент „у“ обаче е необходим за това мислено да се доближим до този най-главен, затова и най-бързо движещ се елемент „х“, който според моето виждане може да се смята за етер. Иска ми се предварително да го нарека нютоний – в чест на безсмъртния Нютон... Задачата за привличането и задачата на цялата енергетика не може да има реално решение без реалното разбиране на етера като световна среда, предаваща енергия на разстояние.

Истинското разбиране на етера не може да се постигне, като се игнорира неговият химизъм и не се смята той за елементарно вещество.“

 

„Основи на химията“, VIII изд., 1906 г., стр. 613 и след.

osnovi.na.himiata

„Тези елементи, по величина на техните атомни тегла, са заели точно място между халоидите и алкалните метали, както е показал Рамзи през 1900 година. От тези елементи е необходимо да образуваме специална нулева група, която преди всички през 1900 година е признал Ерере в Белгия. Смятам тук за полезно да се добави, че поради неспособността за съединението на елементите от нулевата група, аналозите на аргона трябва да се поставят по-напред от елементите от 1 група и по духа на периодичната система да очакваме за тях по-малко атомно тегло, отколкото за алкалните метали.

Така се и оказва. А щом е така, то и това обстоятелство, от една страна, служи за потвърждение на правилността на периодичните начала, а от друга – ясно показва отношението на аналозите на аргона към други, по-рано неизвестни елементи. Вследствие на това може да се прилага още по-широко от преди и да се очакват елементи от нулевата редица с атомни тегла доста по-малки, отколкото на водорода.

По такъв начин може да се покаже, че в първата редица първи преди водорода съществува елемент от нулева група с атомно тегло 0,4 (може би това е елементът короний на Янг), а в нулевата редица, в нулевата група – пределен елемент с нищожно малко атомно тегло, неспособен на химични взаимодействия и притежаващ вследствие на това изключително бързо собствено частично (газово) движение.

Тези свойства може би трябва да се припишат на атомите на всепроникващия световен етер. Мисълта за това е посочена в предисловието към това издание и в руска журнална статия от 1902 година...“

Короний е името, дадено на елемент, който учените през XIX век предполагали, че съществува в короната на Слънцето. Изследователите наблюдавали непозната зелена ивица в спектрите на слънчевия ореол, която е видима само при пълно слънчево затъмнение. Независимо един от друг Чарлс Аугустъс Янг и Уилям Харкнес наблюдавали зелените емисии при 530.3 нанометра по време на слънчевото затъмнение на 7 август 1869 година.

Тази ивица не отговаряла на спектъра на нито един познат елемент, и за това било предложено името короний като източник на цвета.

През 1930 Уолтър Гротриан и Бенгт Едлен идентифицирали природата на зелените ивици. Те разбрали, че те не са предизвикани от непознат елемент, а от силно заредено желязо, Fe13+. Силно заредени метални йони са отговорни и за други, преди неидентифицирани ивици в слънчевите спектри.

Първичното движение не може да има начало, но трябва да съществува извечно.“ М. Ломоносов, ПСС. Т.2, стр. 201

Автор: Николай Бойчев

Любопитно

"Съществува една теория, според  която, ако някой някога открие какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.

 Съществува и една друга теория,  според която това вече се е случило.” Дъглас Адамс

Вход

Hypercube

Rotating Hypercube