TunnelАко Господ е мъртъв това означава ли, че ние хората няма да можем да преoдолеем нашата собствена смърт? Една от най-продаваните антирелигиозни напоследък книги подчертава, че безсмъртието е мит, който трябва да надраснем. Въпреки това има няколко безупречни учени, които размахват неспокойно ръце към света и се опитват да ни кажат да не бързаме толкова много със заключенията. Дори и без Бог, казват те, имаме достатъчно причини да се надяваме (или да се страхуваме), че живот в отвъдното съществува.

 

christianityИнтересно, но факт, че доктрината за безсмъртието е по-скоро езически завет, отколкото религиозен такъв. Твърдението, че всеки един от нас в крайна сметка е преди всичко безсмъртна душа, се свързва още с Платон. Докато тялото е сложен събирателен образ, което впоследствие се разпада на съставните си части, Платон изтъква, че душата е изключително проста по своята същност и следователно вечна. Съпоставете това твърдение с Библията. В Стария Завет съвсем малко е споменато за живота след смъртта, наградите и наказанията призовани от самия Мойсей имат отношение към този свят, не към следващия. Една единствена еврейска секта, още в самото начало на Християнството, е взела предвид живота след смъртта толкова насериозно под формата на възкресение на тялото. Идеята, че мъртвите ще "възкръснат" впоследствие е пренесено и в Християнството от Свети Павел.

Юдею-християнската версия за безсмъртието не среща никакъв смисъл, ако Господ не съществува. Кой, ако не божествения агент, така съвсем по чудо, ще върне в първоначалното състояние всеки един от нас след смъртта, докато сме само "духовно тяло"? Версията на Платон няма за цел подобно нещо, тъй като нашите платонически души са елементарни и непрестанни, следователно ние по начало сме създадени безсмъртни.

Разбира се, идеята на Платон изглежда много примамлива, но е трудно да повярваме в нея, особено след всичко, което знаем от неврологията. Всичко, което ни прави такива каквито сме като отделен индивид: съзнание, характер, спомени и т.н., изглежда произлиза от електрохимичните процеси на собствения ни ум. Както Бъртранд Ръсел е установил - "Един доброжелателен и чист човек може да се превърне в напълно порочен при енцефалитна мозъчна летаргия... и едно прозорливо и умно дете може да се превърне в пълен идиот дори единствено при липсата на достатъчно йод в тялото." Подобни съотношения дори са още по-очевидни при болести като Алцхаймер, където разпадането на съзнанието е в пряка зависимост с физическото влошаване на мозъка.

Докъде обаче ни води всичко това? Преди по-малко от век, американският философ Уилям Джеймс предложил един изключително интересен начин да държим вратата към живота в отвъдното отворена. Знаем, а както и Джеймс казва, умът зависи от физическото състояние на мозъка. Но това не означава, че мозъчните ни процеси всъщност произвеждат нашия душевен живот, а по-скоро, че просто го препредава. Вероятно, добавя той, нашият мозък позволява на ума ни да филтрира този свят през някакво трансцедентно "море" от съзнание. Ако Джеймс беше изнесъл лекцията си няколко десетилетки по-рано сигурно щеше да използва радиото за метафора. Когато радиото се повреди, музиката също се нарушава. Когато някой го разбие на парчета, музиката също толкова внезапно спира. Въпреки, че сигналът все още съществува там някъде.

Идеята на Джеймс за безсмъртието може и да звучи пресилена, но за него и няколко други учени съвременници, тя притежава едно велико качество. Обяснява онова, което се нарича физически феномен: появяване на духове, общуване с мъртвите по време на сеанси и случаи за възкресение. Уви, твърде малко от тези предполагаеми доказателства за съществуването на живот след смъртта са послужили за детайлно изследване.

Spirit-of-SpaceПрез 1970, една нова надежда се появи на бял свят: предсмъртни преживявания. В бестселър книгата "Живот след живота", доктор и парапсихолога Реймънд А. Мууди Младши, представят няколко случая, в които техни пациенти, стигнали до клинична смърт и след това върнати отново, споделят за това, че са видели как вървят през тунел и как потапят в басейн от светлина, където са общували с вече мъртви техни близки. През 1988 година, атеиста философ А.Дж.Аер преживял подобно приключение, като се задавил с парче сьомга и сърцето му спряло за няколко минути. Скоро след това, Аер разказал за своето смъртно приключение така: "Видях червена светлина, която беше обхванала цялата вселена" и тогава една мисъл се прокраднала - че неговата "уникална" смърт едва ли наистина ще е края на съществуването му. Малко след това обаче, не бил способен изобщо да мисли, най-вероятно заради временния недостатък на кислород в мозъка.

Една от най-интересните идеи предложени неотдавна за възможността да съществува живот след смъртта се основава на точната наука, разбира се съдържаща елемент на спекулации. През 1994 г. в книгата си Франк Дж. Типлър "Физика на Безсмъртието", който бил специалист по относителна теория в университета Tulane, изложил хипотезата, че създания от бъдещето, в намеренията си да достигнат до оптимално знание, ще ни "възкресят" под формата на компютърна симулация. (Ако това ви се струва голяма небивалица, помислете си как ние в желанието са да изучим вече изчезнали видове, чрез помощта на компютърни симулации се опитваме да ги изучаваме, само чрез това, че познаваме донякъде техните гени.) Канадецът Джон Лесли, който се слави за един от най-добрите философи космолози, се опира на квантовата механика в своята силно оспорвана в научните среди нова книга "Безсмъртието защитено". Всеки един от нас, твърди Лесли, е безсмъртен тъй като нашия житейски модел не е нищо друго освен един аспект на съществуващо унифициран космос, който ще съществува дори и след нас. Боб Типлър и Лесли и двамата са последователи на идеите на Уилям Джеймс, но по съвършено различен начин. Умът или "душата" както те го виждат, съдържа информация, не материя. И един от най-дълбоко заложените принципи в квантовата механика, който се нарича "единност", отрича загубата на информация. (Стивън Хокинг от своя страна смятал, че сам човек може да разруши информацията в себе си, ако премине в Черна дупка, но няколко години по-късно, той променил разсъжденията си.)

Ако смъртта не е тотално изчезване, какво ли ще е тогава? Това е и един от любимите въпроси на философа и професор в Харвард Робърт Нозик, който почина преди пет години. Един от най-модерните възможности, които той разглеждал е, че организираната енергия на един умиращ човек е много вероятно да се пренесе в нова вселена, създадена във въображението на същия този човек. Въпреки че, тези съждения са недоказуеми, Нозик се опира на съблазнителна максима: първо, представи си каква форма на безсмъртие ще е най-добрата, после живей живота си по най-невероятния начин сега, независимо дали е истина. И кой знае, може пък наистина да е така, "Живота е една голяма изненада", както казва Набоков, "Не виждам защо смъртта да не е дори още по-голяма."

 Universe1

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4 впоследствие

Любопитно

"Ако е истина, че сме сами във Вселената, то трябва да кажа, че Вселената се е целила доста ниско и се е задоволила с много малко!" Джордж Карлин

Вход

Hypercube

Rotating Hypercube