kadar33.diatlovНад 50 години гибелта на девет съветски алпинисти тъне в мистерия, с причина "непреодолима неизвестна сила" според следователите.

Въпреки че след края на СССР бяха разсекретени редица документи, така и не може точно да се назове причината за смъртта на 23-годишния Игор Дятлов и ръководената от него студентска група, тръгнали да покоряват върховете Отортен и Ойко-Чакур в Северен Урал. Вероятната дата на тяхната гибел е нощта на 1 срещу 2 февруари 1959 г. в подножието на връх Холатчахъл.

Днес планинският проход, където те намират смъртта си, се нарича Дятлов в чест на ръководителя на групата.

Очевидци на разигралата се трагедия няма. Съветските следователи постановяват единствено, че причина за смъртта на деветимата е "непреодолима неизвестна сила". Поради липсата на свидетели и сигурни доказателства хронологията на събитията също остава неясна.

na.pat.ot.ivdel.kam.vijai.Edna.ot.poslednite.snimki

На път от Ивдел към Вижай. Ена от последните снимки.

През януари 1959 г. Игор Дятлов, студент по радиотехника в Москва, сформира десетчленна скиорска група. Тя трябва да покори върховете в чест на XXI конгрес на КПСС - Комунистическата партия на Съветския съюз, насрочен за 1961 г.

В групата влизат девет души, подбрани от ръководителя, в чиито опит и качества той лично се е убедил при други планински походи. Това са Зинаида Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колеватов, Рустем Слободин, Юрий Кривонишченко, Юрий Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарьов и Юрий Юдин. Всички са или студенти, или съвсем наскоро завършили висшето си образование. Юрий Юдин е единственият, останал жив. На втория ден от последния, оказал се смъртоносен, поход, той напуска групата заради радикулита си. Юдин почина в началото на тази година на 75 г.

Iuri.iudin.Ludimila.dubina

Юрий Юдин се прегръща с Людмила Дубинина, преди да напусне групата. До тях е Игор Дятлов.

Маршрутът по това време на годината попадал в категория 3, най-трудната. Но младежите неведнъж се справяли с подобни предизвикателства дотогава.

Групата потегля от Москва с влак и пристига на 25 януари 1959 г. в градчето Ивдел в центъра на северната Свердловска област. Оттам скиорите се качват на камион за Вижай - последното населено място толкова на север.

На 27 януари групата започва похода си. На следващия ден Юрий Юдин се разболява и се връща. Той няма представа, че тогава вижда приятелите си за последен път.

На 31 януари деветимата скиори, предвождани от Игор Дятлов, достигат стръмнина и започват да се подготвят за изкачването на връх Отортен. В една гориста долина те оставят излишната храна и оборудване, които ще им бъдат нужни на връщане.

Ден по-късно групата започва да се катери. Най-вероятно по план студентите трябвало да прехвърлят Отортен на височина 1182 м и да прекарат следващата нощ от другата страна на Урал. Времето обаче се влошава и снежна буря отклонява групата на запад, към връх Холатчахъл. Когато разбират за отклонението, участниците решават да лагеруват в прохода.

palatkata.na.diatlov

Палатката на Дятлов, оглеждана от следователи. Групата нощува за последно тук. Тя е разрязана отвътре навън.

Очаква се експедицията да се завърне във Вижай на 12 февруари и тогава Игор Дятлов да рапортува с телеграма, че задачата е изпълнена успешно.

Групата обаче така и не се появява в уречения срок. В такива случаи се изчаква няколко дни, защото е възможно лошото време да я е забавило.

Роднини на младежите вдигат тревога и настояват за спасителна операция. На 20 февруари, осем дни след очакваното завръщане, съветските власти пращат групи доброволци да търсят експедицията на Дятлов по маршрута . По-късно в издирването се включват армията и милицията, които осигуряват самолети и хеликоптери.

helicopter.tarsi.Diatlov

Хеликоптер участващ в изидравенто.

На 26 февруари е открит изоставеният лагер в подножието на Холатчахъл. Находката е покъртителна. Палатката е разкъсана отвътре, а следи от стъпки водят към близка гора, но след 500 метра се губят.

В началото на гората под един висок бор спасителите откриват останки от огън, както и първите две тела - тези на Юрий Кривонишченко и Юрий Дорошенко. Необяснимо е защо двамата са боси и по бельо.

Между това място и лагера по-късно са открити разпръснати телата на Игор Дятлов, Зинаида Колмогорова и Рустем Слободин. Учудващо за всички, трите трупа са застинали в такива пози, сякаш се опитват да се върнат в лагера. Тримата са открити на разстояния 300, 480 и 630 метра от високия бор.

otkritite-tela-pod-4m-sniag

Откритите тела под ручея след повече от два месеца търсене.

Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Телата им са открити чак на 4 май в ручей в същата гора, затрупан от 4 метра сняг. Това са труповете на Николай Тибо-Бриньол, Людмила Дубинина, Александър Колеватов и Александър Золотарьов.

Веднага след откриването на първите пет тела започва съдебно следствие. Не са открити смъртоносни наранявания и е обявено, че те са починали от премръзване.

Всичко обаче се променя с откриването на останалите 4 тела. Тибо-Бриньол има множество черепни травми, а Дубинина и Золотарьов са с тежки травми в областта на гръдния кош. Според д-р Борис Возрождьони силата, нужна да се нанесат подобни травми, е изключително голяма - като при автомобилна катастрофа. По телата няма видими наранявания, каквито биха се получили при такава сила. Но липсва езикът на Людмила Дубинина.

obgoreni-tela

Намерените край бора встрани от палатката, имат изгарания по цялото тяло.

Първоначално подозрението пада върху местните хора от народността манси. Възниква предположение, че те може да са нападнали и убили младежите, защото са навлезли в техните земи. Разследването обаче отхвърля тази теория, а и на място не са открити следи от други хора или борба. Освен това манси са известни със своето гостоприемство и са спасили не един човек, заблудил се в планината.

Така завършва делото - с диагноза "неизвестна непреодолима сила". Случаят е приключен през май 1959 г. и засекретен.

Именно поради засекретяването започват да валят една сред друга хипотези. При погребението на жертвите техни близки твърдят, че телата на загиналите имали кафяви оттенъци като при облъчване с радиация. Говори се, че били направени тестове за радиация по дрехите на мъртвите и че наистина били установени високи дози.

Британската компания "Фючър филмс" снима филм за трагедията, който бе излъчен в Русия тази година.

Младежите - убити, защото видели нещо секретно?

Високата радиация на мястото на гибелта на групата на Дятлов подхранва съмненията, че тя неволно е навлязла във военна зона и е станала жертва на опити с тайно съветско оръжие. Една от хипотезите дори е, че младежите са убити, защото са видели нещо, за чието съществуване никой не е трябвало да знае освен тесен кръг хора.

Най-голямата мистерия е защо палатката е разрязана от вътре на вън. Това би трябвало да означава, че нощуващите хора в нея са побегнали по някаква причина. Някои от загиналите явно са хукнали боси и по бельо. Значи може да са били изненадани от нещо.

Мистерия е и защо част от тях след това са се опитали да се върнат в палатката. Някои намират отговора в това, че те са искали да спасят оставените вътре свои вещи.

За трагедията от 1959 година има безброй версии, но най-интригуваща изглежда теорията за светещите балони, имайки предвид, разбира се, НЛО.
И като че ли никой не обърнал сериозно внимание на казваното от други туристи и приятели на Дятлов, които внимателно проучили материалите по делото, съпоставяйки разположението на местността, климатичните условия и характерите на самите туристи. Според приятели на Дятлов, смъртта на групата била предизвикана от голяма снежна буря, усилване на вятъра и рязко падане на температурата от 0 до -30 градуса. Истината винаги е проста и достъпна, просто понякога хората не искат да я признават.

Ето какво е станало, според опитни туристи и приятели на загиналите младежи:
Вечерта на 1 февруари 1959 г., като стигнали до склона на Планината на мъртъвците, уморените скиори опънали палатката, отказали се да палят печка, тъй като тя трябвало да се окачи, а младежите не сложили централен подпорен кол на палатката и не я укрепили за дърветата, тъй като такива наблизо не е имало. А би било разумно да укрепят центъра на палатката, за да избегнат провисването й под тежестта на снега, който вече бил започнал да ги затрупва.

Туристите се топлили със спирт. Докато имало слънце, не е било толкова студено. Снежната виелица обаче се засилвала, при това според метеорологичните данни през онази нощ снегът бил тежък и влажен. Палатката била затрупана от снега и в крайна сметка задната й част се срутила. Може би младежите са се изплашили, смятайки, че е тръгнала лавина и след нея ще има втора, затова не са губили време да търсят обувки и връхни дрехи в срутилата се палатка.

Страхувайки се да не останат погребани под снега, те решили да се измъкнат и да се доберат до гората, където можели да запалят огън. Така може да се обясни разрязаната отвътре палатка, следите и забучените в снега ски - така по-късно е можело по-лесно да се открие мястото.

Първо са вървели организирано, ръка за ръка. И тогава се случила първата трагедия: Рустем Слободин, който бил с един ботуш, пада, удря главата си в камък, губи съзнание. Другите първоначално не забелязват липсата му и го изоставят, той пък, след като идва в съзнание, се опитва известно време да върви, да пълзи, но след 1000 метра вече не може да се движи и замръзва. Там след време и ще го намерят.

Останалите все още вървят към гората, надявайки се да се скрият от природната стихия и да запалят огън. Те обаче правят следващата си грешка. Трима се отделят от групата, за да намерят по-бързо укритие от снежната буря и чудовищния студ.

Това били най-топло облечените и обутите от всички скиори: Золотарьов и Тибо-Бриньол, с тях тръгнала и Люда Дубинина. Те бързо стигнали до гората. В тъмното обаче те вероятно не забелязали как са излезнали на стръмна скала на брега на рекичката, близо до четвъртия приток на река Лозва, и се оказали на една малка снежна издатина. Падането от такава височина от 5-7 метра на каменистото дъно на незамръзващата рекичка вероятно е довело да трагедията.

Всичките трима са получили смъртоносни травми, които по-късно описват съдебните експерти. Тибо-Бриньол е бил с много тежка черепна травма, а Золотарьов и Дубинина - с изпочупени ребра. Младежите не са могли да се движат. На помощ им се притекъл Саша Колеватов, който заедно с Дорошенко и Кривонишченко и Игор Дятлов ги преместили нагоре по реката, по-близо до кедъра, където запалили огън.

Да качат по урвата ранените те обаче не успели. Саша Колеватов останал при ранените си другари и до края на своя живот се опитвал да ги стопли с тялото си, там го и открили замръзнал до Саша Золотарьов. Люда Дубинина пък е намерена до реката до коляно във водата.

Преди това от групата се отделила Зинаида Колмогорова, а след това и Игор Дятлов. Като стигнали до кедъра и открили, че Рустем Слободин не е сред тях, първо тръгнала да го търси Зина. Тя успяла да се изкачи по склона доста нависоко, намерили я замръзнала на 650 м от кедъра. След това тръгнал Игор, който първо помогнал на ранените. Игор търсил и Зина, и Рустем, и така и замръзнал на 500 метра от кедъра. Той обаче бил намерен не в позата на ембрион, както се случва в такива ситуации. Той се държал за брезичка, като че ли се е опитвал отново да стане и да тръгне да търси своите изгубили се приятели.

И край кедъра, при огъня, от цялата експедиция останали само двамата Юриевци. Те свалили дрехите си, които били измокрили, докато местили ранените, изсъхнали, стоплили се, започнали да заспиват. Тогава, за да не заспят и да не замръзнат, те били принудени да пъхат в огъня ту ръцете, ту краката си. Ето защо медиците открили по крайниците им сериозни изгаряния.

kadar33.diatlov

 И до днес тази снимка, направена от Юрий Кривонишченко, поражда съмнения, че скиорите са жертва на тайни опити.

Най-голяма загадка остава кадър номер 33 от лентата на фотоапарата на загиналия Юрий Кривонишченко. Той е намерен в палатката. На черно-бялата снимка (по онова време цветната фотография в СССР е на практика непозната) се вижда нещо, приличащо на огнени кълба Предполага се, че тя е направена в момента, в който се появява някаква опасност, след което тръгват да бягат. Единственият оцелял Юрий Юдин също е убеден до смъртта си, че приятелите му са жертва на някакво тайно оръжие. Така или иначе все още много материали по делото са секретни и нищо не може да се твърди със сигурност.

Любопитно

Венера е единствената планета в Слънчевата система, която се върти по часовниковата стрелка.

Вход

Hypercube

Rotating Hypercube