Ал Биелек е автор на книгата "Експериментът Филаделфия" и е бил в подземията на военната база в Монтоук.

ЛЕ: Разкажете ни историята на Експеримента Филаделфия. Вие и брат ви Дънкан сте били морски офицери на борда на кораба Елдридж, участвал в експеримент, целящ постигане на невидимост. Какво точно стана?
БИЕЛЕК: Имаше 2 теста ­ първият на 22 юли, 1943г. Апаратното оборудване работеше много добре и флотът постигна невидимост от радар, поглед и камера. Големият проблем беше, че персонала, който се намираше на кораба, се повлия много зле от огромната мощност на електромагнитната радиация. Бяха напълно дезориентирани. Нервната им система функционираще неправилно и се разболяха много зле.
ЛЕ: Как един предмет се прави невидим?
БИЕЛЕК: Чрез изместване във времето. Предотвратяваш отразяването на светлина, или на радарна енергия от него. Ако няма отразена светлина, или радарна енергия, няма да го видиш. Работеха с концепцията да манипулират времето, за да направят обекта невидим.
ЛЕ: Какво стана с вас и Дънкан?
БИЕЛЕК: По време на експеримента бяхме в контролната стая. Радиацията не оказа влияние на онези от нас, които бяхме под палубата, защото бяхме екранирани от стоманата.
ЛЕ: Въпреки проблема с персонала, флотът назначи датата за втория тест за след по­малко от месец, така ли?
БИЕЛЕК: Да. Казаха: "Добре. Срокът е до 12 август. Направете каквото трябва, за да бъде завършен експеримента. Тестовете трябва да бъдат приключени към тази дата, или го забравете." Беше краен и окончателен срок. Не искаха оптическа и невидимост. Само радарна.
ЛЕ: По какво вторият тест се различаваше от първия?
БИЕЛЕК: Беше много успешен с това, че постигнахме радарна невидимост след 70 секунди. Неизвестно за онези от нас, които бяхме в стаята за управление, корабът станал невидим и изчезнал от пристанището /Филаделфия/. Останала хубава голяма дупка там, където корабът бил във водата. При това не забравяйте, че за втория тест не искаха оптическа невидимост, а само радарна.
ЛЕ: Без да се опитват да я получат, тя все пак стана, така ли?
БИЕЛЕК: Те искаха само невидимост от радар. Корабът става като мъгла и изчезва. Даже водната линия изчезва.
ЛЕ: Къде отива кораба?
БИЕЛЕК: В хипер пространството.
ЛЕ: Какво означава това?
БИЕЛЕК: Математически обяснено, това е област, която се намира извън нашата нормална триизмерна реалност. Всъщност, тя е извън реалността на 6­то измерение. Съществуват три физически измерения, както ги виждаме ние, и три времеви измерения. И така, корабът беше извън нашата област, включително времевата. Хипер пространството е хубав математически термин, който означава, че е никъде от гледна точка на нашата реалност. Никой не може точно да посочи къде е.
ЛЕ: Добре. Корабът е в хиперпространството. Какво стана след това?
БИЕЛЕК: След около 30 секунди, оборудването полудя. Аз и брат ми наблюдавахме в стаята за управление странни ефекти.
ЛЕ: Какви точно?
БИЕЛЕК: Електронните лампи започнаха да примигват. Като на вълни, което беше много необичайно. След това започнаха високоволтови дъги, например много светещи болтове въпреки, че в стаята нямаше високоволтово оборудване, което да предизвика подобни ефекти. Опитахме се да се свържем с някого по радиото, но чувахме само пукане. Бяхме сами в ефира, затова решихме да изключим оборудването. Отидохме до шалтерите, но те бяха замръзнали. Тогава решихме да излезем навън и да се качим на палубата.
ЛЕ: Какво видяхте на палубата?
БИЕЛЕК: Зеленикава мъгла. Моряци, които се движеха наоколо. Цареше голямо объркване.
ЛЕ: Какво ставаше с другите моряци?
БИЕЛЕК: Тичаха в кръгове, сякаш бяха напълно дезориентирани. Не знаеха къде са и какво да правят... държаха се почти като луди, но не напълно. Очевидно бяха силно обезпокоени, или невротизирани. Дънкан и аз видяхме това и решихме да скочим от борда и да доплуваме до брега.
ЛЕ: Защо не останахте на поста си?
БИЕЛЕК: Защото не можехме да спрем оборудването. Качихме се на палубата, видяхме какво става и скочихме от борда. Само че така и не достигнахме до водата.
ЛЕ: По това време в хипер пространството ли плувахте?
БИЕЛЕК: Плувахме някъде. Имаш чувството, че падаш през тунел. Не знаехме къде сме и какво става. Като че ли пътувахме така около две минути (преценката ми е напълно субективна) и свършихме в една военна база ­ застанали на крака с метална ограда зад гърба.
ЛЕ: Как се казваше базата?
БИЕЛЕК: Базата Монтоук в Лонг Айлънд, Ню Йорк, но тогава не знаехме това. Веднага един хеликоптер ни освети. Тогава още не знаехме какво е хеликоптер - през 1943 година те бяха още на етап изпитания. Военната полиция дотича, хвана ни и ни вкара в сградата. Слязохме с един асансьор няколко етажа надолу под земята. Възрастен цивилен пристъпи към нас и каза "Господа, очаквах ви. Аз съм Доктор Фон Нюман."
Не му повярвахме.Казахме му, че това е невъзможно, защото Фон Нюман е много по­млад и ние сме се разделили с него преди около час. Той каза "О, да. Наистина съм аз. За съжаление, вече не сте в 1943. Тук е 1983. Аз съм с 40 години по­стар. Добре дошли в Монтоук. Това е проектът Финикс." Все още не му вярвахме.
ЛЕ: Какво си мислехте?
БИЕЛЕК: Че човекът не е с всичкия си.
ЛЕ: Мислили ли сте някога, че някой може да ви е взел от кораба, да ви е промил мозъка и да ви е поставил в този необичаен сценарий?
БИЕЛЕК: Много неща си мислехме. Бяхме объркани и развълнувани. Фон Нюман ни разведе из подземията. Тогава видяхме всякакви компютри, магнетофони, големи дисплеи и др.
ЛЕ: Неща, които очевидно не са съществували през 1943?
БИЕЛЕК: В САЩ през 1943 нямаше дори магнетофон. Не разпознахме оборудването от този тип. Гледахме цветна телевизия на голям екран. Дотогава бяхме гледали само черно­бяла. Рекламите бяха интересни. На една видяхме реактивен самолет 747 ­ през 1943 ги нямаше.
Бяхме много развълнувани и си мислехме, че възрастният човек може би наистина е Фон Нюман и че може би наистина сме в бъдещето! Разведоха ни и горе из базата, но не ни дадоха да излезем от нея. Върнаха ни отново при него и той ни каза: "Господа, имаме проблем. Вашият кораб Елдридж е все още в хипер пространството и мехурът около него нараства. Ние можем да изключим оборудването тук в Монтоук, но оборудването на вашия кораб продължава да работи и да захранва мехура на хипер пространството. На борда има достатъчно гориво за работа на генератора в продължение на 30 дни, ако не го
разрушите."
ЛЕ: Какво би станало, ако мехурът беше продължил да нараства?
БИЕЛЕК: Той ни каза, че може да стане толкова голям, че да обгърне цялата планета.
ЛЕ: Значи, Земята щеше да бъде в хипер пространството някъде отвъд шесто измерение?
БИЕЛЕК: Да, извън нашето нормално пространство. Кой знае какво щеше да стане тогава. Затова трябваше да се направи нещо, за да спре да нараства. Решиха да ни изпратят обратно на кораба, за да разбием оборудването. Казаха ни, че в Монтоук имат пълен контрол над пространството и времето и че могат да ни изпратят където и да е, в който и да е момент.
ЛЕ: Имаха машина на времето, в която да влезеш и която да те пренесе другаде, така ли?
БИЕЛЕК: Да. Имаха. Това беше тунел във времето ­ всъщност беше нещо повече от машина на времето. Не им повярвахме, но те ни изпратиха обратно на борда на Елдридж, с инструкции да разрушим оборудването по какъвто начин искаме, само и само да го накараме да спре.Върнахме се обратно на кораба за да разбием оборудването, без точно да знаем какво ще стане.
ЛЕ: Как разбихте машините?
БИЕЛЕК: Намерихме брадви и започнахме да разбиваме оборудването наред. Генераторът спря.
ЛЕ: И се върнахте в триизмерната реалност?
БИЕЛЕК: Преди корабът да се появи отново в пристанището, обаче, се качихме на палубата и видяхме моряците, закопани в стоманената палуба и преградата на кораба. Един от тях беше по­младия ни брат.
ЛЕ: Защо хората бяха заклещени в стените?
БИЕЛЕК: Поради процеса повторно материализиране от хипер пространството в нашата реалност. При разпадането на полетата, молекулярната структура на телата на моряците също се изместваше. Ако в този момент се движеха наоколо, а повечето от тях го правеха, докато се материализират отново те оставаха в течно състояние. И ако при това “плуване” наоколо по време на повторното материализиране се окажеха в близост до стена, се заклещваха в нея.
ЛЕ: Как вие с Дънкан избегнахте тази трагедия?
БИЕЛЕК: Не я избегнахме напълно. Малкият ни брат Джим умря по този начин (заклещен в стоманата). Дънкан не остана на борда. Скочи отново преди полетата да се разпаднат напълно и отиде в 1983, или някъде около този период.
ЛЕ: Защо Дънкан напусна отново ­ заради това което стана с Джим ли?
БИЕЛЕК: Да. Джим умря заклещен в преградата на кораба. Дънкан изчезна отново в бъдещето. Аз останах там (на борда на кораба) и полетата отново се материализираха.
ЛЕ: Вие също можехте да скочите през борда.
БИЕЛЕК: Можех. Дънкан очакваше да го направя. Не го направих по една причина. Видях там Джим, който плачеше ­ главата и раменете му се подаваха от стоманата. Прегърнах го през раменете и умря по този начин.
ЛЕ: Изгубихте двамата си братя и пропътувахте 40 години във времето. Това е достатъчно, за да побърка един средностатистически човек.
БИЕЛЕК: Да. Ако е средностатистически. Аз останах нормален, вероятно поради тренинга си. Може би съм бил избран за тази работа от някой, който е знаел повече от мен самия. Често съм се питал, "Защо аз?"
ЛЕ: Как мислите, защо?
БИЕЛЕК: Вероятно заради баща ми. Бил е във флота. Занимавал се е с контрабанда на еврейски учени от Германия по време на Втората Световна Война. Един от тях е бил Херман С. Унтерман, който по­късно става директор на проекта Монтоук за периода 1977­1983г.
ЛЕ: Когато бяхте в 1983, разбрахте ли кой е спечелил Втората световна война и занесохте ли обратно някаква военна информация?
БИЕЛЕК: Да. Казаха ни, че сме спечелили войната и сме в студена война с Русия и че сме ходили на Луната.
ЛЕ: Казаха ли ви нещо, което можеше да промени събитията?
БИЕЛЕК: Не. Има проблем във връзка с това ­ нарича се примка във времето. Това, че сме били там (в бъдещето), нарушаваше потока на времето и създаваше вълна във времето. Ако бяхме занесли със себе си познания, с които да променим историята на войната, или да ускорим нейния ход, можехме да предизвикаме времеви парадокс на затворената примка, при който достатъчно сериозна намеса в миналото може да промени бъдещето. При това положение лицето, което се намира в бъдещето, щеше да се промени там, където е.
ЛЕ: Когато пътуваш във времето кое се счита за настояще?
БИЕЛЕК: "Настояще" е там, където си. Отправната ти точка е там, където си роден. Там възниква "заключване във времето". Дори когато се движиш напред или назад по потока на времето, отправната ти точка си остава същата.
ЛЕ: Защо според вас се случи това с вас и Дънкан?
БИЕЛЕК: Никога не сме могли да си отговорим. Може да е било планирано, но не от нас, или от някой друг на кораба. Имаше още двама, които скочиха от борда, но те се разпаднаха.
ЛЕ: Когато се върнахте отново в 1943г, каква разлика открихте у себе си?
БИЕЛЕК: Драстично се промениха възгледите ми. Физически нямаше разлика.
ЛЕ: Бяхте ли свидетел на извънземна намеса?
БИЕЛЕК: През 1943г не съм виждал извънземни. След това разбрахме, че са били там. Имам снимка на Валиант Тор (същество идващо от под­повърхността на Венера), направена на Елдридж. Смятам да покажа тази снимка в Ашвил, на изложението в Северна Каролина. Извънземните бяха сериозно ангажирани в Монтоук. Бяха там ­ видимо ­ предимно между 1973 до 1983, когато помагаха във връзка с тунелите във времето.
ЛЕ: Каква полза имаха те от това?
БИЕЛЕК: Те бяха онези, които определиха крайната дата 12 август 1943 при работата по Експеримента Филаделфия. Когато стана пътуването във времето, то предизвика пукнатина в пространство­времевия континуум, но без да го разруши. Тази пукнатина позволяваше да преминават през нея извънземни космически кораби от други места ­ много на брой и с големи размери. Пукнатината беше образувана, когато експеримента Монтоук се свърза с Експеримента Филаделфия. Но те (правителството) нямаше да могат да направят това без помощта на извънземните, особено от гледна точка на оборудването.
ЛЕ: Затова ли правите извода, че извънземните са участвали в проекта през 1943?
БИЕЛЕК: Да. За да могат двата експеримента да се свържат един с друг.
ЛЕ: Според вас тези извънземни негативни ли бяха по природа?
БИЕЛЕК: Основно да.
ЛЕ: Какви доказателства имате за извънземна намеса?
БИЕЛЕК: Правителството има снимки. Физически аз видях извънземни, когато бях в подземията на Монтоук.
ЛЕ: Казвате го доста свободно. Защо според вас не ви пречат?
БИЕЛЕК: Може би заради пътуването във времето, което направихме с Дънкан и възникналият в резултат от това камшик на времето. Те (правителството) няма да смеят да ни пипнат преди 2003 година.
ЛЕ: Защо точно 2003­та?
БИЕЛЕК: Тогава се навършват 20 години от инцидента. Времевите уравнения показват, че поради биоритмите на Земята, са необходими 20 години, докато всичко по цялото трасе отново се стабилизира и то отново стане такова, каквото е било преди всичко това да се случи. Няма какво да се притесняваме за миналото. Само за бъдещето. Ако тази дупка във времето не затихне от нещо през 2003 година, тя може да се активира отново и да стане по­лошо.
ЛЕ: Вие с Дънкан ли сте "фактора за затихването й"?
БИЕЛЕК: Да.
ЛЕ: Какво ще стане, ако умрете преди 2003 година?
БИЕЛЕК: В зависимост от това колко близо се случи то до 2003 година, ефектът може да бъде много дестабилизиращ и да окаже "разместващ" ефект върху Земята.
ЛЕ: Това е сериозно изявление. Значи ако си отидете вие, ще си отиде и Земята?
БИЕЛЕК: Правителството няма да ни остави да умрем.
ЛЕ: Да приемем, че вие и Дънкан сте живи на 12 август 2003 година. Какво би могло да стане с тази пукнатина във времето?
БИЕЛЕК: Цялото нещо се стабилизира и вероятно се затваря, освен ако някой не създаде оборудване, за да я принуди да остане отворена.
ЛЕ: Има ли награда за главата ви след 12 август 2003?
БИЕЛЕК: Теоретично погледнато, би могло да има награда за главата ми сега, защото говоря толкова открито за проектите Монтаук и Филаделфия. Но никога не ме е закачал никой. Други са ги заплашвали, но мен не.
ЛЕ: Защо според вас правителството ви оставя да говорите толкова открито?
БИЕЛЕК: Не мога да си обясня това. Казах достатъчно неща заради които други са били разпъвани, но на мен никой не ми е казал дори "бау".
ЛЕ: Защо хората трябва да вярват на вашата история?
БИЕЛЕК: Свършете си работата и разследвайте. Има достатъчно документи на разположение.

Leading Edge News


АЛ БИЕЛЕК ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОСИ ЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ, ШПИОНИТЕ, КОСМОСА И ПРАВИТЕЛСТВОТО

ВЪПРОС: Как става програмирането/депрограмирането, регресията?
ОТГОВОР: По химично­електронен път. Методично изтриват цялата личност и памет; след това правят възрастова регресия, при която могат да свият физически тялото; могат да го направят по­старо или по­младо, но обикновено го правят по­младо, защото ако кажеш на някого, който е на 65: "Свършихте толкова работа за нас, бихме искали да продължите да го правите още 10 години. Знаем, че сте стар, но какво ще кажете да ви направим отново млад ­ да речем на 25години. Няма да загубите нищо от спомените си. Просто отново ще сте млад." Е, кой би се отказал от такава възможност? Правителството прави това непрекъснато с избрани хора. Това е много внимателно пазена тайна.
ВЪПРОС: Как някой на 65 внезапно става на 25 и се връща и продължава нормалния си живот?
ОТГОВОР: Как става целият процес не знам. Очевидно губиш някои от приятелите си, освен онези, на които можеш да се довериш и които могат да пазят тайна.
ВЪПРОС: При това изтриват ли им паметта за онова, което са вършили за правителството?
ОТГОВОР: Не, защото правителството иска те да си продължат работата още 10­20 години.
ВЪПРОС: Значи нашето правителство може да прави хората по­млади?
ОТГОВОР: Да. Това започна през 1947 г по една програма в Маями, Флорида при някакво изследване във връзка със стареенето. Хауърд Хъгиз се заинтересува и купи института, който се превърна в “Медицински институт Хауърд Хъгиз”; той продължи работата и я осигури финансово. Разбира се, Хауърд Хъгиз правеше почти всичко за ЦРУ, както и за частни проекти и проведе 92% от проектите на ЦРУ в продължение на доста дълъг период от време. И те и правителството се интересуваха много от проекта свързан с подмладяването. Това е само един аспект от проекта. Могат да направят това и с ума ти, след като си приключил с даден проект, но не искат да те терминират ­ могат просто да ти изтрият спомените за това, което си правил за правителството. Правеха го още през 1947 въпреки, че по това време все още не бяха много добри в изтриването.
ВЪРОС: Кажете ни нещо за вашия личен контакт с извънземни?
ОТГОВОР: В Монтоук един от първите ми проекти беше да помогна да бъде разглобено едно НЛО, което се беше хванало в подземията на Монтоук поради свързването на двата проекта - Филаделфия и Монтоук. На кораба Елдридж имаше три НЛО. Аз не съм ги виждал, но други са ги виждали. Две от тях избягаха, но третото беше някак хванато като в капан в полетата, създадени около кораба и те повлияха на оборудването им. То се опита да премине през времето, за да избяга, но нещо с тяхното оборудване се обърка и така се оказаха в подземията на Монтоук напълно обездвижени. И така, бях "нает", за да работя по проекта Монтоук.
Отначало се опитах да разпитам членовете на екипажа, които бяха живи и в добро състояние. Бяха 7 на брой, високи по около 6 фута. Исках да преведа и разбера техните наръчници за кораба. Джак Прюит, ръководителят на станцията, искаше да знае дали бяха включени като участници в някакъв проект, или в нещо друго. Искахме да узнаем всичко възможно. Наръчниците им, например. Исках да ги прочета. Исках да разпитам тези момчета и да ги накарам да проговорят. Не проговаряха. Накрая трима от тях започнаха. Другите четирима, включително капитана, не говореха. Тримата, които проговориха, вероятно бяха убити от капитана, или от екипажа заради това, че са проговорили. Разглобихме големи части от техния кораб: оръжейната система, таблата за управление, задвижващата система. Мисля, че устройствата за запазване на храната оставихме непокътнати. Захранващата система също, защото не я разбирахме и предположихме, че ако я отделим, кой знае, може да се превърне в атомна бомба, или в нейния еквивалент.
ВЪРОС: Според вас, наистина ли когато Дж.Ф.Кенеди е казал "Ще стъпим на Луната до края на това десетилетие", ние сме използвали извънземна технология за да го направим?
ОТГОВОР: Вече я притежавахме. Разработвахме наши собствени антигравитационни системи, които Германците по време на Втората Световна Война вече бяха и разработили и използвали на някои от немските космически кораби. Германците нямаха достатъчен брой от тях, за да променят изхода на войната, но въпреки това разработиха антигравитационни двигатели и напуснаха планетата Земя през 1945 и през 1946 с един или два космически кораба. Притежаваха космическа технология и ние я наследихме от тях (след войната). Виктор Шаумберг беше работил по тази технология като част от Германската програма и чрез проучването на НЛО­та се сдобихме с космическа технология за да си направим наше собствено НЛО. Имам предвид нашето правителство, на САЩ. Имаме технологията, защотоq когато астронавтите от Аполо 2 пристигнаха на Луната, това се чу по радиото и радиолюбителите в Европа го прихванаха. Ето какво беше казано, когато астронавтите уведомиха Космическия Център в Хюстън: "Хюстън, имаме посетители тук горе"­­"Да, знаем за тях"­­"Оо? Извънземни ли са?"­­"Не"­­"Руснаци ли са?"­­"Не"­­накрая един от астронавтите попита центъра Хюстън: "Американци ли са?" От Хюстън отговориха: "Да". Американците бяха вече там, на Луната, и очакваха нашите (американските) астронавти да пристигнат със своите задвижвани с гориво ракети, които очевидно по това време бяха станали вече съвсем старомодни!
ВЪРОС: Значи нашето правителство е излъгало собствените ни астронавти...
ОТГОВОР: Излъгаха ги и много от тях (астронавтите) след това бяха страхотно вбесени.
ВЪПРОС: Това е било лъжа и спрямо хората от нашата страна...
ОТГОВОР: Това е само едно от многото неща, които се случиха. Много неща се замитат под килима ­ много от нещата, които нашето правителство не иска да се знаят от обществеността, но информация все пак изтича, защото има хора, които я знаят и които говорят, както и хора, на които вече им писва от правителството. Днес на много хора им е писнало от правителството и започват да говорят. Някои от тях оцеляват след като са го направили, други не.
ВЪПРОС: Според вас, празидентите на САЩ знаят ли какво става?
ОТГОВОР: Повечето от тях знаят.
ВЪПРОС: Знаят, но го пазят в тайна, така ли?
ОТГОВОР: Буш знаеше всичко, защото беше директор на ЦРУ. Рейгън, според мен, знаеше. Клинтън - в началото може би не, но след това, с оглед на положението, което заемаше и на отговорностите си, включително и прикриването, вероятно е знаел всичко. Той е може би най­добрият експерт по прикриванията от всички, които сме имали в Белия Дом.

Leading Edge News

Любопитно

Пръстените на Сатурн се състоят от частици лед, прах и скали, като някои от тях са с размер колкото песъчинка, а други дори по-големи от небостъргачи.

Вход

Hypercube

Rotating Hypercube