Вероятно най-подходящото място за търсене на извънземни артефакти е именно Луната, както е предрекъл Артър Кларк. В крайна сметка Луната изобщо не е била подложена на климатичните условия и геоложките промени, които е преживяла Земята, като изключим сблъсъците с метеорити. „Лунната повърхност трябва на всяка цена да бъде проучена и от археолозите!” – твърди Архипов.

 Засега Луната остава извън нашия обсег, затова трябва да се задоволим със собствената си планета. Първото, което трябва да вземем предвид, е, че почти две трети от нашата планета е заета от океаните. Това означава, че най-вероятното място, където би могъл да падне един артефакт, е във водата. Налягането на дъното на океаните е толкова високо, че ние не можем да стъпим там, но нищо не ни пречи да изпратим като емисари нашите роботи. Както океанолозите обичат често да казват, дъното на океаните е по-малко проучено, отколкото повърхността на Луната.

Но това изобщо не ни улеснява в намирането на случаен артефакт с размерите на солница. Толкова за океаните. А какво да кажем за сушата на Земята? Тя е принудена да се бори с безмилостните влияния на ветровете, дъжда и леда, които с течение на хилядолетия могат да изравнят със земята дори и най-високата планина. Но дори и тези сили губят своята значимост в сравнение с геологичните, които са станали свидетели на отварянето на океаните и моретата и на потъването на континенти в магмата под нашите крака. Така че перспективи за падналия на сушата извънземен артефакт не изглеждат никак благоприятни. Всъщност всеки артефакт, който е паднал на Земята преди повече от един милиард години, вече отдавна е завлечен в дълбоките земни пластове и напълно трансформиран от горещината и налягането в сърцевината на планетата. Възможно е обаче през първите няколко милиарда години върху планетата ни да са паднали само единици такива извънземни предмети.
    
В тезата на Архипов има и една скрита предпоставка – а тя гласи, че космическите цивилизации открай време са наоколо. Оказва се обаче, че необходимите за живота тежки атоми, като например въглерода, кислорода и желязто, се изпичат в пещите на звездите, преди да бъдат изплюти в пространството, за да се превърнат в част от новите звезди. Този процес налага няколко поколения звезди да са по-богати на тежки елементи от други. Възможно е също така наличието на някакъв минимален праг от тежки атоми, преди създаването на планети като Земята, където условията на живот са напълно подходящи. Следователно нищо не пречи Земята да е първата такава планета и животът, появил се на нея, да е първи в целия Космос. Поради тези и редица други причини артефактите, които бихме могли да открием на нашата планета, биха могли да са от последния милиард години.

Автор: Ю.Шапкарова