Печат

telescopeКомпютри обработват със светкавична скорост огромни масиви от данни. Но кой издирва и събира данните, с които се захранват изчислителните машини? Особено когато става дума за сложна информация, за която учените трябва да излязат от кабинетите си и да наблюдават обектите на своя интерес „на терен“?


Никой институт не би могъл да си позволи например да назначи достатъчен брой сътрудници, за да установят те промените в цвета и шарката на черупката на дървесните охлюви (Cepaea nemoralis).


Населението описва охлювите


Затова проектът за преброяването на охлювите е заложил на citizen scientists. Хиляди учени доброволци са събрали в 15 европейски страни повече от 500 000 от тези охлюви и са документирали шарките на черупките им. Професионалистите сравнили получената по този начин информация с по-стари данни, натрупани от 1950 до 1990 година. Резултатът е, че цветът на охлювите почти не се е променил, но характерните ивици, които служат на мимикрията им, започват да избледняват. Новият вид на черупките следователно би могло да е знак, че в сравнително кратко време заплахата за охлювите от естествените им врагове е намаляла. Което на свой ред означава, че екосистемите се променят.

 
Ето защо учените лаици са много търсени. Броят на съответните портали е почти необозрим. На интернет страницата www.scistarter.com може да се добие представа за тях. Интересуващите се могат да се регистрират и да попълнят формуляр. За различните проекти се събират хора със сродни интереси, както в агенция за запознанства. Хора, които се вълнуват от астрология например, намират партньори в „Galaxy Zoo“.

citizen-scientists


Находката на Хани

voorwerpПодкрепяйки този проект, Хани ван Аркел постигнала успех като „доброволен учен“. Така открила своя voorwerp – нидерландската дума за „обект“. Обектът, който намерила, бил огромен светещ облак от водород, който очаровал професионалните астрономи. Космическото сияние е отблясък от отдавна загаснал квазар – звездоподобен обект, чието високоенергийно излъчване преди хиляди години е стигнало до облака и е накарало водорода да свети. Досега експертите не бяха обръщали внимание на този феномен. Находката на Хани ван Аркел е ценен източник на информация за произхода на звездите.


Ако изобщо някой може да установи колко звезди има на небето, то това е общността на хоби учените. Над 250 000 души са наблюдавали невероятния брой от над 150 милиона галактики, като са ги класифицирали съгласно научен формуляр. С подобна задача и до днес не може да се справи никой компютър.


Именно затова американският астроном Кевин Шавински в 2007 година помогнал да бъде основана „Galaxy Zoo”. За докторската си работа той трябвало да класифицира 50 000 галактики, което просто не било по силите на един-единствен мозък. Помогнали му умовете на добър колектив, а проектът „Galaxy Zoо” междувременно се е разраснал и е станал проект „Zooniverse“.


В него вече не става дума само за наблюдение на космическите светове. Например проектът „Old Weather“ (Времето в миналото) моли доброволните сътрудници да четат информацията за времето, вписана в старите морски дневници и след това да я дигитализират. Тези ценни дневници съдържат точна информация за времето в продължение на дълги десетилетия. Само във Великобритания има 250 000 такива дневници – невъзможно е всички те да бъдат анализирани от експерти.


Границата между учения и лаика избледнява

Някои от проектите са толкова добре замислени, че е неподходящо доброволците да се определят като „лаици“. Такъв например е проектът „Foldit“. Посредством компютърна игра той приканва талантливи аматьори да установят какво е оптималното нагъване при белтъчините, което е важна стъпка за производството на медикаменти.


Други проекти се обръщат към по-пасивни хора, които не напускат дома си. От тях дори не се очаква да се движат, а само да предоставят компютрите си в служба на науката. От 1999 година насам проектът SETI на университета „Бъркли” по този начин търси сигнали за извънземен живот. Организацията инсталира програма на домашните компютри, която се задейства, когато компютърът е в покой. Тогава със свободния си капацитет той започва да анализира свалените данни от радиотелскопа, за да търси необичайни сигнали. Засега от тези усилия няма полза. Извънземните продължават да се спотайват и по никакъв начин не комуникират с нас.


Все пак е нетипично учените аматьори просто да седят пред компютъра, както това е при проекта „Foldit”. По правило т.нар. citizen scientists не са хора, които не стават от бюрото си. Разбира се, че без интернет комуникацията е немислима, но при повечето проекти, които са включени в „Scistarter”, работата на компютъра не е достатъчна. Гражданите, които искат да допринесат за науката, трябва да използват и краката си – че трябва да използват и главата си, се разбира от само себе си.

Автор Юрген Брошарт

Източник: Geo България

a man looking at the stars-wallpaper-2560x1600