В ЦЕРН анализират сблъсъците на оловни йони в колайдера

Веднага след Големия взрив Вселената може да е представлявала много гореща и много плътна течност. Такъв извод направиха физиците след анализ на първите данни от сблъсъка на оловни йони в Големия адронен колайдер.
Учените са събрали резултатите в две статии, публикувани в arXiv.org, пише Lenta.ru.

Физиците анализирали данните, постъпващи на детектора ALICE. При сблъсъка на оловни йони, произтичащ при много висока енергия, възникнало особено състояние на материята – кварк-глуонова плазма. Кварките са субатомни частици, от които се състоят адроните (в частност протони и неутрони), а глуоните са особени частици, отговарящи за взаимодействието на кварките.
Смята се, че в първите мигове след Големия взрив Вселената е била в състояние на кварк-глуонова плазма и някои теоретици поддържаха тезата, че тя може да се е държала като газ. Събраните на Големия адронен колайдер данни опровергават тази гледна точка.

Освен това в хода на експериментите с оловни йони физиците получили данни, поставящи под съмнение още една хипотеза, отнасяща се до кварките и глуоните. Някои специалисти смятат, че броят глуони в даден обем не може да надвишава някакво крайно значение.

Но в хода на сблъсъците на йони се образували повече глуони от очакваните в рамките на тази хипотеза. Този резултат обаче не означава, че горен предел не съществува – просто той може да е по-висок, отколкото се смята. За това пише New Scientist.

Учените отбелязват, че още е рано да правят определени изводи за устройството на Вселената. Те не изключват, че в първите мигове след Големия взрив тя се е държала като газ, но е много трудно да се установят признаци на такова поведение на кварк-глуоновата плазма при сблъсък на оловни йони.

Неотдавна в хода на експерименти на Големия адронен колайдер беше фиксирано раждането на двойки Z бозони – събитие, важно за „разбирането” на Хигс бозона – това са елементарни частици, които могат да се образуват от други елементарни частици, например от Хигс бозон.