Всеки един от нас, рано или късно, си задава неустоимия и умопомрачителен въпрос: Какво ли ще стане, ако всичко, което знаехме, цялата вселена, е само прашинка върху рамото на някого?

В нещо толкова огромно като вселената, небесните тела са толкова много, колкото вероятно и песъчинките по всички морските брегове. Съществуват значителен брой необясними явления, които човешкият ум дори не е в състояние да побере. Вселената ни показва колко малки сме всъщност, и намиращи се на място, толкова голямо, наистина ли е правдоподобно да смятаме, че бихме могли да бъдем сами? А има ли някаква причина, някой просто да не иска ние да знаем? Има ли други светове? Има ли възможност митичните създания, за които са ни казвали, наистина да съществуват някъде там? Всички ли ще умрем? Това е кратък списък с едни от най-мистериозните и неразгадани въпроси за космоса.

Авторите на mystics.eu си запазват правото да мислят, че повечето от тайните са просто едно интересно четиво повече в сферата на научната фантастика, отколкото реалността.

1. Мултивселената (Паралелни Вселени)

Мултивселената или Мета-вселената е хипотетична теория за съществуването на много на брой възможни вселени (включително нашата), които заедно обхващат всичко, което физически съществува: целият пространствено-времеви континиум, всички форми на материя, енергия, движение, както и всички физически закони и константи, които ги ръководят. Терминът първоначално е бил въведен през 1895г. от американския философ и психолог Уилям Джеймс. Различните вселени в мултивселената още са наричани "паралелни вселени". Допуска се, че структурата на мултивселената, природата на всяка вселена в мултивселената и взаимовръзката между всяка отделна вселена, зависят от специфични мултивселенни хипотези.

Много учени, разбира се, отхвърлят подобни твърдения, като ги смятат за поредната спекулация. Тази загадка, може единствено да бъде разрешена, само ако имахме възможност физически да "отидем" до там, тъй като с разширяването на вселената, почти е невъзможно човечеството да намери този отговор.

2. Вселенски портали (свързващи отделни вселени)

Изучаването на този въпрос започнало чрез изучаване на квантовата телепортация, която се смята за възможна при релокация на "квантовото състояния" на относително малки обекти през пространствени разстояния, но не може успешно да повтори оригиналния обект, който се разрушава по време на самия процес. В частност, научния труд гласи:

"При Q-Телепортацията, именно квантовите състояния на обекта се унищожават и пресъздават, а не самите обекти. Следователно, Q-Телепортацията не може да телепортира жива или нежива материя (или енергия), запазвайки физическата си цялост. Въпреки това, някои учени смятат, че квантовото състояние на обекта определя неговите характеристики, така, че телепортирането на техните квантови състояния е напълно еквивалентно на телепортирането на самите обекти."

Това предполага, че "квантовото състояние" на обекта при оригиналното му местоположение може да бъде преместено на друго място само чрез преместване на изграждащата го физическа материя, за да се създаде нов обект, който съдържа релокираното вече "квантово състояние", докато стария обект бъде разрушен при самия процес. С други думи, новия обект на новото място съдържа в себе си "кванотово състояние" или същност на оригиналния обект, но със съвършенно нова структура на атомите, молекулите и т.н. Според научните изследвания, Q-телепортацията на малки обекти е била извършена успешно. Това отваря нови врати за космолозите да си задават въпроса, дали пък неопределените още черни и бели дупки не са "вход" и "изход" на портали, които свързват различни вселени или местоположения в нашата вселена?

3. Земята и Марс са едно цяло

"Водата на Марс" е израз за цялата вода, която планетата Марс съдържа. В сравнение със Земята, водата на Марс е значително по-малко и в трите й агрегатни състояния. Колонизацията на Марс от нас хората, е главен предмет за спекулации и сериозни научни изследвания, тъй като условията на повърхността и достъпността на водата на Марс, създават много разногласия дали наистина Марс е най-гостоприемната планета в Слънчевата система, като изключим Земята. Винаги се е смятало, че Марс е дом за много форми на живот, предимно от конспиративни теоретици, които казват, че НАСА нарочно скрива тези факти. Съществуват и много фотографии, които подвигат въпроса има ли цивилизация на Марс, като например снимките на Лицето на Марс, Пирамидите на Марс, както и снимката, която показва нещо подобно на силует на маймуна, която седи на ръба на скала на Марс. Докато учените категорично отхвърлят правдоподобността на тези снимки, стотици други смятат, че Марс е бил част от Земята и там е съществувала форма на живот, когато двете са се разделили.

4. Тъмната енергия

Тъмната енергия е вероятно една от най-великите загадки днес. В космосологията, астрономията и небесната механика, тъмната енергия представлява хипотетична форма на енергия, която се простира през цялото пространство и дори се увеличава във вселената. Според закона за гравитацията, големите обекти, като галактическите струпвания, се привличат едно с друго и тяхното гравитационно притегляне привлича други обекти. Това обаче не е главната причина, а по-скоро факта, че все повече галактики се разделечават. Тъмната енергия е най-разпространения начин да се обясни напоследък зачестилите наблюдения и експерименти, че вселената се разширява с все по-висока скорост. Според стандартния модел за космоса, тъмната енергия понастоящем съставлява повече от 70% от цялата маса- енергия във вселената. Самият характер и същност на тази енергия обаче е повод за доста разноречия и спекулации. Знае се, че е доста хомогенна, не много плътна и вероято не се влияе от другите фундаментални сили, а само от гравитацията.

5. Тъмната материя

Уравнението на Алберт Айнщайн, E = MC^2, е вероятно едно от най-известните уравнения на този век. Въпреки това обаче, когато се приложи за космоса се получава аномалия. Когато се опитаме да изчислим колко точно материя съществува във вселената, се оказва, че едва около 4% от нея е видима материя. Къде е другата материя? В астрономията и космологията, тъмната материя е теоретична форма материя, която не може да бъде засечена според радиацията, която отдава, но чието съществуване може да се забележи чрез гравитационните ефекти върху видимата материя. Според съвременните наблюдения на структури, по-големи от галактиките, както и представите за Големия взрив, тъмната материя и тъмната енергия състваляват най-голямата част от познатата ни днес вселена.

6. Извънземна форма на живот

Съществуването на подобна форма на живот, разбира се е чисто теоретична и всяко поддържане на подобна хипотеза е предмет на бурни дискусии.  Една от хипотезите за произхода на извънземен начин на живот, ако изобщо съществува, е предположение, че той се е зародил, самостоятелно, на други места във вселената. Алтернативна на тази хипотези е т.нар. панспермия или екзогенезис, което поддържа факта, че живота се е зародил на едно място и след това се е разпръснал измежду обитаемите планети. Тези две хипотези обаче не се отхвърлят взаимно . Теориите за съществуването на извънземна форма на живот варират между проста форма на живот във вид на бактерия до сложни и съзнателни същества, които са дори по-развити от нас хората.

На 15 Май 1963г. бил изпратен един от първите астронавти в околоземна орбита и последния амриканец, летял сам в космоса. Пътуването му било в капсула, изпратена на орбитално пътешествие около Земята. По време на последната си орбита, Майор Гордън Куупър съобщил на проследяващата го станция в Muchea (близо до Пърт, Австралия), че вижда искрящи, зеленикави обекти пред себе си, бързо приближаващи се към капсулата му. НЛО-то изглеждало напълно реално и солидно, тъй като дори било засечено от радара на Muchea. Видяното от Куупър било съобщено в националния ефир, които проследявали пътуването му стъпка по стъпка. Но когато Куупър се приземил, на репортерите изрично било забранено да задават въпроси относно контакта му с НЛО-то.

На 11 Май 1962г., пилотът на НАСА, Джоузеф Уолкър казал, че едно от неговите задължения е да засече НЛО при пътуването си X-15. Той заснел 5 или 6 НЛО-та по време на своя полет с рекордна височина от 55-мили през Април 1962. Това било втория път, когато е заснел НЛО по време на полет. По време на лекцията си към Втората Национална конференция към Космическите Изследвания за Мирни Цели в Сиатъл, той споменал: "Не мога да потвърдя, че твърденията ми за тях са спекулация. Това, което видях, се видя и на филма, който беше проучен след пътуването." Нито един от тези филми не е бил представен публично.

Много подобни случаи са били докладвани, но НАСА не разкрива публично нито един от тях. Снимки за живот на Марс също били скрити.

7. Звуци в космоса

"Звуковите вълни са механични вълни, характеризиращи се с налягане, които се движат в относително плътни среди. С такава плътност е присъща за атмосферата ни, но не и за космоса. Звуковите вълни се нуждаят от специфична среда, но такава среда в космоса няма. "Съжалявам, но не съществуват звукови вълни в космоса."?? Да, но обяснението, че не се чува звук от избухваща звезда, имайки предвид наличието на тъмна материя, която се характеризира с ниска плътност, която не позволява наличието на условия за съществуването на звукови вълни, които да пътуват във вакум, е меко казано остаряло. Но, когато става въпрос за честоти, те винаги са били индентифицирани в космоса.

Вълните, за които става въпрос тук са били записани от Cassini радио и плазма приемник (RPWS) на 8 Декември, 2000г. на разстояние от около 23 милиона километра от Юпитер. Те вероятно са произлезли от взаимодействието между магнитното поле, което заобикаля Юпитер и соларен вятър от частици, директно от Слънцето. Трептенето, което се вижда на графиката и на самия аудио файл са от йонно-акустични вълни, които са се образували в резултат на електрони, които се движат в нехаотични модели, задвижени от поток енергия. В този случай, потокът енергия идва от горещината на удърната вълна от Юпитер. Удърната вълна е подобна на удърната вълна при преминаването на самолет на свръхзвуковата бариера.

8. Развалини на Луната

Един от очевидците Karl Wolfe, свидетелствал, че лично е бил в секретната Лангли Военновъздушна База, където Агенцията по Национална сигурност е обработвала данни от Луната. Засечени били стандартно изглеждащи пътища и сгради, както и останки от куполи и сгради, наподобяващи "гъби". Тук може да гледате едно от най-синтезираните видеа на неговия репортаж. Също така може нагледно да видите и примери на някои от тези сгради, за които беше споменато:

9. Супер Земята

Нашата звезда, Слънцето, представлява една трилионна от вселената. Като помислите и върху това, че около тази звезда се движат общо 8 планети не е трудно простичко да си направите сметка, че е напълно възможно там някъде във вселената да има най-малко още 8 такива системи. Не ви ли се струва напълно реално, че поне на една от тези планети съществуването на извънземна форма на живот е напълно възможно? Не е тайна, че от 2000г. насам, са били засечени стотици други соларни планети, които орбитират около отдалечени звезди. За някои от тях има сведения, че наподобяват нашата планета Земя, като например Glise 581d, планетата, на която се смята, че държи на повърхността си вода в течно състояние. Благодарение на масата си, между 7-14 пъти по-голяма от тази на Земята, за Glinse 581d се смята, че е супер-Земя. В края на Април 2009г. според нови наблюдения, екип от специалисти заяви, че планетата също се намира в т.нар. обитаема зона, където наличието на вода в течно състояние и следователно живот, би могъл да съществува. Също така, изследователите смятат, че планета с такава огромна маса едва ли представлява само от скални образувания. Разбира се, спекулира се с факта, че тя е ледена планета, която мигрира към умираща звезда, за това едва ли ще е от полза за човечеството.

10. Симулацията на Орелоподобната Небула M16 и SSC2005-23A Небула

Изображението направено от телескопа Хъбъл, представлява уголемен звезден участък, чийто връх отляво представлявал интерес. Фотографията не е била обработвана допълнително, а само завъртяна на 90 гардуса обратно на часовниковата стрелка. Когато CNN показали тази снимка в ефир на 2 Ноември 1995г., телефонните им линии буквално се подпалили от хора, които споделили, че различават нещо като лице в звездния облак. Учените не могли да обяснят този феномен.

А вие можете ли да го видите?

• Предишна
• Следваща