Гравитацията е една от най-малко познатите сили, въпреки че ролята, която играе в нашия живот, е може би една от най-важните. Физиците признават, че гравитацията е коренно различна от всичики останали сили. Нютон е първият, който описва ефекта на гравитацията. Айнщайн, може би най-значимия учен на 20 век, прави огромна стъпка към разбирането на гравитацията и подобрява способите за нейното измерване. Въпреки това ние все още не знаем какво предизвиква гравитацията и затова тя е толкова различна от останалите сили.

Преди известно време за първи път астрофизиците успяха да измерят с каква скорост се разпространява гравитационната сила в пространството. Благодарение на едно тясно съединение между Юпитер и далечен квазар, бе получена стойността от 318 000 km/s – досега тя бе приемана за равна на скоростта на светлината. Но експериментът раздели изследователите.

Методът използван за измерване на скоростта на гравитацията

Да си представим, че Слънцето изчезне за част от секундата. Какво ще стане със Земята? Дали незабавно ще отлети по допирателна? Или пък ще продължи да се върти известно време около изчезналата звезда? Всъщност, ще почувства ли тя намалялото въздействие на Слънцето незабавно, или със закъснение? Отговорът зависи от скоростта, с която сигналът на гравитацията се разпространява в пространството. Защото колкото и да е учудващо, скоростта на гравитацията и до днес е неизвестна.

Но въпросът е по-комплексен. Според Исак Нютон, „изобретателят” на гравитацията, няма никакво съмнение, че тази скорост трябва да бъде безкрайна и ефектът й би трябвало да бъде почувстван мигновено.

Но според Алберт Айнщайн и неговата Теория на относителността, скоростта на светлината е ограничена и тази на гравитацията би трябвало да е строго идентична на нея. Според Айнщайн, Земята ще бъде освободена от привличането на Слънцето със скоростта на светлината, т.е. около 8 минути след неговото изчезване.

Така, двете скорости не са различими в относителността – от гледна точка, че те нямат определящ символ в уравненията, от където произтича едно крайно противоречие.

Измерването на скоростта на гравитацията днес се е превърнало в критична точка, защото извън относителността, другите теории за гравитацията са в строеж – настоявайки, че пространството би могло да има допълнителни размерности освен трите, които ние добре познаваме. В този случай, гравитацията би поела през тези комплексни пространства и би била по-бърза от светлината.

Арт представяне на нулева гравитация

• Предишна
• Следваща