Днес гугъл почита може би един от любимците на цели поколения, а със сигурност и почти всички който четат този сайт. Затова нямам как да не му отдаден заслуженото и ние. За отговора на Вселената, живота и всичко останало и суперкомпютъра Дълбока мисъл (Земята), който след няколко милиона години на неутолими изчисления накрая просто избълва 42 - Въпросът на Вечният Отговор. Нещо което ме накара за замълча за известно време в неразбиране дали това е просто тъпо или нещо гениално докосването до което те кара да излезеш от стереотипите ти на обикновения живот. Разбира се вече сте се сетили, че говорим за незабравимия Дъглас Адамс и неговия шедьовър, Пътеводител на галактическия стопаджия.

Мисля, че всеки който се е докоснал до Артър Дент, Форд Префект, Вогоните и Зейфод Бийбълброкс, колкото и време да минава, колкото и отдавна да ги е чел, се случва в определени ситуации да се сеща за тях, да ги цитира и говори, да мисли. И да се чуди, какво по-дяволите е 42?

Място в автобус/самолет, маса в ресторант или въпрос на тест. Когато е 42 се сещаме отново за него. Някои хора правят колекции от любимите си 42 снимки или „тематизират" 42-ия си рожден ден (Pink Floyd свирят заедно с Адамс на неговия специален ден). Централите на Google и на Cern пък имат специални офис-комплекси, носещи името 42.

Той не разкрива магията на 42 до последно и я отнася заедно  със себе си. Може би и затова именно е магия. Всеки търси своя отговор в енигмата, надявайки се той да е този който ще успее да се докосне до 42.

Има различни теории. Отдаван е почит на Луис Карол и Алиса в страната на чудесата които също използва числото или че е препратка на традиционното число на владетелите в Тибет.

Дъглас Адамс е твърд атеист и представя идеята за чувствителна локва, която се събужда една сутрин и си мисли „Намирам се в интересен свят - в интересна дупка - пасва ми хубаво, нали? Всъщност ми пасва зашеметяващо добре, трябва да е била направена специално за мен!“ Биологът Ричард Докинс посвещава книгата си „Делюзията Бог“ (2006) на Адамс, пишейки „Науката изгуби приятел, литературата изгуби светило, планинската горила и черния носорог изгубиха доблестен защитник.“

Една пролетна неделя на 1981 г. Дъглас Адамс пише писмо. „Скъпи Кен," започва той, „твоята книга много ми помогна..." Благодарственото писмо на Адамс до австралийския писател Кен Уелш, автор на „Hitch-hiker's Guide to Europe" продължава, „Една вечер през 1971 г. бях в Инсбрук и ме обзе страшна депресия. Когато на небето се появиха звезди, си помислих, че някой трябва да напише „Пътеводител на галактическия стопаджия", защото космосът изглеждаше много по-привлекателен от мястото, където се намирах."

Запазвайки идеята в главата си, Адамс пътува на стоп до Истанбул, преди да се върне в Англия и да прекара три години като студент в Кеймбридж. В този период той има слаби изяви като актьор и автор на комедии. По-късно, на една алпийска ливада, идва моментът, когато той може да извика „Еврика!". И това е началото на забележителен феномен. Оригиналната идея за „Пътеводител на галактическия стопаджия", която стартира като комедийно шоу по радиото през 1978 г., заживява свой собствен живот като невиждана дотогава, а и досега, шега.

„Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.”

На 25 май 2001 година, две седмици след смъртта на Дъглас Адамс, група интернет читатели решават да основат т.н. "Ден на хавлията" в негова памет. Хавлията, както се разкрива от съдържанието на романа, е един от най-важните и различими атрибути в инвентара на галактическия стопаджия.

Мисля, че още дълго време ще пътуваме с пътеводителя на галактическия стопаджия в нашата фантазия и отвъд пределите й.

Автор: Николай Бойчев

• Предишна
• Следваща