10 географски чудеса

 

1.    Великата синя дупка (Белиз)

Част от бариерната риф система, Великата синя дупка лежи приблизително на 100 км от сушата на град Белиз. Голяма, с почти перфектна кръгла форма, напречно почти четвърт миля (0.4 км), тя е една от най-поразителните места за гмуркане из цялата планета. Водата е дълбока 145м и точно дълбочината дава плътния син цвят, който кара такива образувания по цял свят да бъдат наричани „сини дупки”.

 

2.    Портата на ада (Узбекистан)

Наричано от местните Портата на ада, това място в Узбекистан се намира до малкия град Дарваз. Когато геолозите пускали сонди в търсене на газ преди 35 години, случайно открили подземна кухина, която била толкова голяма, че цялото оборудване потънало дълбоко под земята. Никой не смеел да слезе надолу заради газта, която изпълвала кухината, затова запалили екипировката, за да не излязат на повърхността отровните пари. Оттогава мястото бълва пламъци. Никой не знае колко тона газ е изгорял за толкова много години, но изглежда, че количеството му е неизчерпаемо.

3.    Вълната (между Аризона и Юта – САЩ)

Една истинска прелест от червени скали на границата на Аризона и Юта, Вълната е формирана от пясъчни дюни на възраст от 190 милиона години, които са се превърнали в скали. Това неизвестно образувание е достъпно само пеш, чрез 4-5 километров поход и е строго контролирано

Най-посещаваният и най-фотографираният каньон в югозападните части на Северна Америка е Каньонът на антилопата, намиращ се в земите на индианците навахо, близо до Пейдж, Аризона. Той се съдържа от два разделени, фотогенични скалисти пролома, именувани поотделно Горен каньон на антилопата – или „процепът” (The Crack) – и Долен каньон на антилопата – или „тирбушонът” (The Corkscrew).

Името, което навахо са дали на Горния каньон е Tse’ bighanilini, което означава „мястото, където водата тече между скалите”. Долният каньон е Hasdestwazi, или „спираловидни скални арки”.

Намерени в дълбока мина в щата Чиуауа, Мексико, тези кристали били формирани в пещера, изцяло заобиколени от твърда земя. Те са друза, изобилстваща от впечатляващи кристали, високи колкото борови дървета, а някои са дори по-широки. На цвят са от полупрозрачно злато и сребро, с различна форма и очертания. Кристалната пещера на гигантите била открита във варовикова твърд, която събира консистенции от сребро и оловно-цинкова руда, намиращи се в мината и най-вероятно е била разтворена от същите топли течности, които струпвали металите с гипс и така ги кристализирали по време на изнурителните етапи на минерализацията.

Поразителният релеф на Мауритана в югозападната част на пустинята Сахара е толкова голям – с диаметър от 50 м, че се вижда от космоса. Наречен е Структурата Ришат – или Окото на Сахара – образуванието първоначално се смяташе, че се е формирало в следствие на паднал метеорит, но сега геолозите смятат, че е продукт на разместване на слоевете и ерозия. Причината за кръговата ѝ форма е все още неизвестна.

Регионът Мато Гросо до Сул в Бразилия (и най-вече тихият град Бонито) се гордее с много изключителни подземни езера: Грута до Лаго Азул, Грута до Мисомо, Акуарио Натурал. Световно известното „Грута до Лаго Азул” (Пещерата на синьот езеро) е природен монумент, чийто интериор е формиран от сталактити, сталагмити и великолепно, голямо синьо езеро. Красотата му е внушителна. Пещерата на синьот езеро е богата на геоложки формации, но грабва окото най-вече с дълбоката синя вода на вътрешния басейн.

Област от около 40 000 симетрични базалтови колони, Пътят на гигантите е резултат от древно вулканично изригване. Локализиран на североизточния бряг на Северна Ирландия, повече от колоните му са шестоъгълни, макар някои да са с четири, с пет, със седем или с осем страни. Най-високите са около 12 метра и втвърдената лава по скалите е на места 28 метра дебела. През 2005-та година анкета на слушателите на Радио Таймс обяви обекта за четвъртото по величие природно чудо в Обединеното Кралство.

Уейв Рок е природна скална формация в западна Австралия. Носи името си от факта, че формата ѝ е като на висока прииждаща океанска вълна. Цялото оголване покрива няколко хектара; „вълнистата” част от скалата е около 15 метра висока и приблизително 110 метра дълга. Един аспект от обекта, който рядко е фотографиран, е подпорната стена, на половината път от скалата. Контурите ѝ позволяват дъждовната вода да бъде събирана чрез бент, който е построен през 1951-ва година.

Състояща се от 1268 хълмове с перфектна конусовидна форма с еднакви размери, разположени на област от 50 кв.км,  тази изключително необикновена геоложка формация, наречена Шоколадовите хълмове, се намира в Бохол, Филипините. Има няколко хипотези за образуването на хълмовете. Включително ерозирал варовик, субокеански вулканизъм, издигане на морското дъно и по-съвременни теории, които предполагат, че древен активен вулкан се е самоунищожил, като от него са останали огромни каменни блокове, които били покрити по-късно с варовик и океанът ги изтласкал напред.

Източник: oddee.com

• Предишна
• Следваща