- Категория: Физика
- Публикувана на 21 Февруари 2012
- Написана от SunProject
Отдалече цялата истерия около Хигс Бозона може да изглежда твърде неадекватна за реалния живот, но едва ли допускате колко важно значение има той, не само за същността на живота и Вселената, а и за почти всичко, за което може да се сетите.
Замисляли ли сте се защо претегляме всичко, което правим? И тук не става въпрос за закуската, която изядохте вчера сутрин или за неразумно похарчените джобни в бара снощи, а по-скоро за фундаменталната причина защо атомите, които изграждат човешкото ни тяло, както и всичко друго в света, има точно определена маса?
Ако да, разбира се, не сте сами, напоследък учените хвърлиха доста труд, за да намерят реално приложение за значението на Хигс.
Преди да се появи на бял свят стандартният модел за физиката на частиците, произхода на масата дори не е бил разглеждан като проблем. Това, че един обект има маса е бил просто факт. Точка.
Но когато учените започнали да разглеждат обектите на все по-малък и по-малък мащаб, те открили, че в крайна сметка не е толкова просто. Според стандартният модел, за който стана въпрос по-горе, фундаменталните частички, не би трябвало да имат тегло изобщо.
Стандартният модел описва поведението и взаимовръзките на всичките най-фундаментални частици, които познаваме и както физиката се надява, скоро би могла да даде отговор и за една от най-неуловимите.
Моделът е разработван през 20 век и финализиран когато били потвърдени кварките (частиците, които съставят неутроните и протоните) през 1970 година. По същото време повечето от частиците, които били предположени с помощта на стандартния модел не били на лице. През годините обаче, физиците ги отмятали една по една от дългия списък. Само една им се опряла - Хигс Бозон.
През 1964 година теоретичния физик от Университета в Единбург, Питър Хигс, се появил с идея за полето на Хигс и за самата частица - Хигс Бозон. Полето, той казва, се разпростира в цялата вселена и комуникира с другите частици на материята по такъв начин, че да им даде маса. След взаимодействие полето оставя единствено след себе си белег - Хигс Бозон. Намирането на частицата ще докаже, че и полето съществува.
На снимката: Питър Хигс
Има два експеримента, които са част от дългото търсене на бозона към Огромния Адроден Колайдер (LHC) в ЦЕРН. Хиляди хора от цял свят, начело с физици, инженери, дори и антрополози са се включили в надпревара да намерят загадъчния Хигс Бозон. Ако успеят да го намерят със сигурност целия свят ще научи за това, а Питър Хигс неминуемо ще бъде награден с Нобелова награда.
Въпреки, че математиката елегантно описва механизма на Хигс, има съмнения, че тя не може добре да опише неговата истинска природа. Затова, учените трябва да търсят други не толкова елегантни модели, за да си обяснят произхода на масата, наречени "Higgless models". При тези модели, от една страна се добавят допълнителни измерения, за да се разреши даден проблем, който ще изключва след себе си наличието на Хигс, а от друга ще се използват различни математически решения. Всъщност, един определен кръг от физици, като че ли са много по-въодушевени от това да не намерят Хигс, което ще остави вратите отворени за намирането на алтернативни решения отвъд стандартния модел, и които вероятно биха отговорили на много други въпроси, не само за произхода на масата.
За това спокойно можем да твърдим, че намирането или не на Хигс при всички случаи ще бъде грандиозно събитие.
Но какво значение има това за нас, обикновените хора? Съществуват много практически причини, поради които да ние грижа наистина за Хигс. От концепцията за намирането на бозона до първия проведен опит и след това, ускорението на частиците дава тласък на много технологични успехи, които спокойно могат да се приложат в области като медицина, зелена алтернативна енергия и сигурност. Този прогрес никога нямаше да бъде направен, ако човечеството не бе решило, че откриването на Хигс Бозона е наистина важен въпрос.
Разбира се, причината за намирането на Хигс Бозона не е в развитието на новите технологии. Както казва Питър Хигс в Guardian за себе си и какво го е накарало да се занимава с теоретична физика "Всичко е въпрос на разбиране. Да разберем света".
Неговия ентусиазъм не е нетипичен в тези среди. Като хора ние имаме вродена любознателност към света и едва ли бихме могли да притъпим това желание, само защото практическите ползи от следването му са ясно неясни.