- Категория: Физика
- Публикувана на 09 Декември 2014
- Написана от Administrator
Виждах пред мен стъклена сфера, вътре с три малки перки, като вятърни перки, който се въртяха без да има видимо нещо което да им придава сила. Знаех, че е невъзможно, защото нарушаваха основни закони на физиките, при това няколко. Не същестува перпето мобиле, не може да съществува, но го виждах с очите си. Започнах да нахвърлям варианти, да не би да има някакво леко течение на вятъра и оттам да идва въртеливия момент, но перките бяха плътно запечатани вътре в стъкленица, не би могло да влияе нещо отвън. Някъде да има магнитно поле което да оказват влияние, но сферата беше в центъра на стаята и наоколо нямаше абсолютно нищо.
Прокарах ръка отдолу, отгоре, да не би да има тънка нишка, невидима за окото, която да им придава въртеливото движение, но нищо. Да не би да са ги завътряли преди, и да се въртят по инерция, но тя продължаваше да се върти и върти и върти. Нима е възможно, нима найстина съществуваше подобно нещо? Веднага ми мина през умът, свят с безплатна енергия, в който всеки може да взима колкото му е нужно, може да караш кола безплатно, да летиш със самолет безплатно, да се отопляваш с печка или охлаждаш с климатик безплатно, да готвиш безплатно, храната ще е безплатна, дори да се извлича вода от водород безплатно, всичко ще е безплатно, свят на утопия, не, това е невъзможно, трябва да има някаква уловка.
Мозъкът ми не го побираше, а перките си се въртяха ли въртяха.
Слънчева мелница въртяща се единствено и само от слънчевото налягане което оказва върху перките.
Закрих пътят на слънцето до сферата, вече не беше огрята от светлина и перките престанаха да се въртят.
Джеймс Максуел и Петър Лебедев го бяха предсказали и открили много отдавна. Но не, не беше перпето мобиле, макар това да беше един от малкото пъти когато се усъмних, че може да съществува. Беше нещо не по-малко странно и неинтуитивно за нас, хората.
Можем ли да хванем светлината? Без да сме в черна дупка!
Светлината можеше да се премери на килограм!
Страностите на природата не свършват дотук.
Когато ни огряваше светлината, тя оказваше налягане върху нас, все едно сме вдигнали човека до нас на ръце, и ставахме по-тежки, с неговото тегло, когато се преместим на сянка, го пускахме на земята и ние ставахме по-леки. Тя беше като поток вода и перките се въртяха точно като колело на водна мелница. Оказваше налягане. Разбира се нищожно малко, но достатъчно, че да завърти перките механично, и докато е огрявано от светлината, винаги ще се върти това перпето мобиле.
Не повярвах.
Влезнах в магазина обърнах се към продавачката , два килограма светлина моля?
Повикаха охраната. Може би бях изпреварил времето си.
Оригиналната слънчева мелница, предсказана от Джейм Максуел и открита от Петър Лебедев. Crookes radiometer.
Автор: Ник Бо
Всяко копиране или използване на части или от текста или целия текст под какъвто и да е начин е забранено без изричното съгласие на автора.