От еволюционна гледна точка, Хомосапиенс е изключително успешен. Популацията на други биологични видове, разположени на подобно ниво по хранителната верига е отнела около 20 милиона години. На нас, обаче, ни отне 120 000 години за достигнем първия си милиард и след това само 206 години за минем 6 милиарда. Според ООН и в частност отдел Население и популация, броя на хората мина своя 7 милиарден пик на 31 Октомври 2011 година, и въпреки че, се забелязва намаляване на раждаемостта на много места по земното кълбо, все пак се очаква нашия брой да достигне 9 милиарда до средата на века и да минем 10 милиарда през 2100 година.

Тук са представени и 5-те най-поразителните глобални промени, на които, по всяка вероятност, вашите деца или вашите внуци ще бъдат свидетели.

 1. Географско изменение на броя на жителите

Понастоящем знаем, че Китай една от най-много заселените държави в света и че Африка, имайки предвид нейния географски размер със сигурност не е пренаселена. Тези факти обаче ще се променят драстично. Жестоката политиката на Китай за едно дете значително намали популацията там, като същевременно средно една жена в Африка ражда по около 7 деца. Според експертите, населението на Индия ще надмине това на Китай до 2020 година, а населението на африканските сахарски държави ще надмине индийското до 2040 г. Така на всеки европеец ще се равняват 5 африканеца. "Можете ли да си представите до какви геополитически и миграционни промени това ще доведе?" споделят експертите.

Те са категорични, че миграцията на хора от Африка към Европа ще доведе до много сериозни предизвикателства съвсем скоро. Този въпрос може да се коментира по два начина - или да кажем, че пред Европа стои голям положителен потенциал, или имайки предвид, че понастоящем все още 15% от жителите в Африка не ходят на училище, да кажем, че всъщност това е много сериозна заплаха. Как ще разрешим тези миграционни проблеми и дали Европа ще спечели от това е труден въпрос, на който обаче трябва да се намери отговор.

2. Урбанизация

Хората живеещи в градове по света експоненциално се увеличаваше, докато преди две години той дори надвиши този на селските жителите. Еспертите са на мнение, че с подобни темпове на урбанизация, до 2050 година броя на градските жители ще надмине сегашната си бройка от 3,5 милиарда до 6,3 милиарда. Този темп се равнява на изграждането на едномилионен град на всеки 5 дни в следващите 40 години.

Разбира се, едва ли нови едномилионни градове ще изникват, по-скоро съществуващите вече мегаполиси ще набъбват с невероятни мащаби. Учените, които въпреки всичко не са сигурни, че ще цари хаос в мегаполисите, се страхуват от друг проблем - че това ще доведе до съвсем нов тип междуселски конфликти. "Когато живееш в малък град или в селски район, знаеш че съществуват всички видове традиционни механизми за разрешаване на конфликти. Те не са от най-добрите, но създават добро стабилно равновесие. С мегаполисите, които виждаме днес в Африка, като Монровия, столицата на Р Либерия или Киншаша, Конго виждаме нарушена динамика и механизмите вече не са под контрол. Смятаме, че категорично сме се отправили към съвсем нов тип междуселски конфликти, за които изобщо не сме помислили още."

3. Война за вода

Не само човешкото население драматично нарасна през последните два века, но и потреблението на ресурси на глава от населението - особено в индустриализираните държави, където това число е в пъти повече. Учените смятат, че недостигът на ресурси ще доведе до ескалацията на конфликта през този век, и ще разшири пропастта между бедните и богатите - имащите и нямащите.

Няма по-ценен ресурс, който да е от толкова жизненоважно значение като водата, а според икономист Джефри Сакс, директор на Земния институт в Колумбийския университет, поради сериозните климатични проблеми, вече има части от света, които вече са в тежка криза. Такива са: "Африканският рог" (полуостров в Сомалия) например: населението на Сомалия се увеличи около пет пъти от средата на 20-ти век ", казва Сакс. "Валежите намаляха с около 25% през последния четвърт век. Вследствие на това там е регистриран опустошителен глад, след като две години не е имало дъждове, а това изглежда не е само временна тенденция, а се очертава като глобална климатична промяна в дългосрочен план."

Конфликтите по повод недостига на вода вероятно ще се изрази като война между класите, казва Умпано Лал, директор на центъра за вода в Колумбия. "Неравно разпределеното богатството е тенденция, която расте заедно с нарастването в броя на населението и това е една много важна точка, на която трябва да обърнем внимание, след като потреблението на ресурси на глава се е увеличило драстично. Удвоете това по неравенството в доходите, после го удвоете фактическата достъпност до вода... А колко вода има на Земята?" казва Лал.

Ако направите аритметиката ще получите една много отчайваща картина. С нарастване на пропастта между бедните и богатите, а богатите се нуждаят от повече ресурс, за да задоволят ежедневните си нужди от ресурси, неизбежно ще отнемат ресурсите от бедните. Това със сигурност ще доведе до сериозен конфликт между социалните класи и ако не се помисли за него, изходът може да е катастрофален.

4. Бъдещата енергия

Понастоящем човечеството не разполага с достатъчно енергия от познати ресурси, за да захрани нуждите на население, наброяващо 10 милиарда души. Което само по себе води до острата необходимост преди края на века да открие потенциален нов източник. Засега обаче, въпросът кой ли е би могъл да е този източник остава загадка.

"Енергията е основополагаща за развитието на всичко друго." - казва Клаус Лакнер, директор на центъра Ленфест за Устойчива енергия, към Колумбийския университет, в САЩ. "И на този етап, технологията за съжаление, не е в състояние да разреши този проблем. Знаем, че имаме достатъчно слънчева, ядрена и фосилна енергия за още 100-200 години, единствено ако "изчистим" след себе си и "платим" отгоре, за да направим това да се случи. Но нито една от тези технологии не е напълно готова за експлоатация. Дори слънчевата енергия си има своите проблеми, а и е доста скъпа."

"Складирането на въглерод например - технология, която предпазва отделянето на въглероден двуокис и други парникови газове и от изтичането им в атмосферата, при изгарянето на фосилни горива - все още е на чертожната дъска, въпреки че изглежда възможно" - добави той. "А ядрената енергия: мисля, че вече загубихме "битката" с нея. допълва Лакнер, с оглед на ядрената катастрофа във Фукушима миналата година.

"Нека първо ви дам представа, колко голяма е понастоящем енергийната ни консумация. В Ню Джърси, например, енергийната консумация надвишава значително фотосинтетичната продуктивност на същия този район, в случай, че той е запазен абсолютно чист. Трябва ни технология, за да ни помогне за това." - казва Лакнер. " Оптимистично настроен съм, че имаме потенциал да развием тези технологии, но същевременно съм песимистичен относо наличието ни на обществени структури, които да ни позволят да впрегнем този технологичен напредък, а това може да ни коства успеха."

Накратко, бъдещето ни ще бъде изправено главно пред тези две картини: Или ще намерим начин да инсталираме нов вид високоенергийни технологии ( да речем, подобрена версия на соларните панели) или намирането на тази технология и нейното имплементиране, ще се провали, и човечеството ще изпадне в застрашителна енергийна криза.

5. Масово изчезване

Развитието на човечеството и неговата популация, оставя много малко ресурс за другите биологични видове. Съществуват много доказателства, че сме изправени пред 6-тото масово изчезване на видове от историята на планетата, заради невероятно голямото първично производство, което е нужно на 7 милиардното ни население.

Освен липсата на земя и ресурси, която оставяме за други видове, ние също сме и причина за резките глобални климатични промени, с които много от видовете просто не могат да се справят. Някои биолози смятат, че при сегашния темп на изчезване, 75% от видовете на планетата ще изчезнат в рамките на следващите 300 до 2000 години. Тези изчезвания вече са започнали, а събитията ще стават все повече и по-често в рамките на века.

• Предишна
• Следваща